автор: volitea_kovastay

Обедната почивка. Стоя си кротко в заведението, задоволяващо биологичните нужди на стотиците офиси наоколо, и си пия минералнта водичка; прилежно редувам трапезна с изворна. Както винаги по това време на деня - паплач от хора и борба за храна на линията за самообслужване.
Всеки бърза да поръча и да се натъпче, за да скатае малко време за кафе, цигара и глътка въздух преди отново да се завре в офиса.
Боже, дори почивката е стерс, помислих си аз и погледнах със съжаление кюфтето в чинията пред мен - обядът ми; сякаш очаквах то да прояви разбиране.
- Какво ме гледаш така? - опули се кюфтето насреща ми. - Ще ме ядеш ли, или ще ревеш?
Не му отговорих, а любопитно го боднах с вилицата. Кюфтето подскочи и гневно се развика.
- Ей, храната не е за игра. Какъв ти е проблемът?
- Я...говорещо кюфте... - изумих се аз.
- Я...чуващ човек... - изуми се на свой ред кюфтето и ми помаха от чинията.
Седяхме и се гледахме. Аз и кюфтето; oколо нас ехтеше шумът от колективното плюскане - хор от думи, дъвчене и мляскане под акомпанимента на тракащи вилици и лъжици.
- Тук ли работиш? - подхавана кюфтето и наруши мълчанието помежду ни.
- Да.
- Явно работата не ти харесва.
- Работата не е, за да ти се харесва.
- Защо се храниш сам, нямаш ли приятели?
Усмихнах се снисходително на кюфтето и продължих да отговарям на наивните му въпроси.
- Днес е тежък в офиса и с колегите ми, които ти наричаш приятели, се редуваме един по един за обяд. Работа, няма как.
- Разбирам... - кимна многозначително кюфтето, сякаш цялата мъдрост на света се бе събрала в тая топка кайма.
- Че какво може да разбира една топка кайма.. и то полуфабрикат? - сопнах му се аз.
Кюфтето се сви в чинията, явно засегнато от думите ми. Побутнах го закачливо с вилицата - не реагира. Почувствах се зле заради казаното, но никак нямах намерение да се извиням на кюфте. Тъкмо щях да ставам от масата, гладен, когато кюфтето пак заговори с широка усмивка на лицето.
- Прав си. Аз не съм истинско кюфте. Аз съм полуфабрикат.Такива кюфтета правите, вие хората - каза кюфтето и започна да тресе от смях в чинията.
То определено не разбираше напълно значението на думата полуфабрикат.
- Ама че просто кюфте - измърморих аз по-скоро на себе си.
- Ама че човек! - възкликна кюфтето от чинията - Разбира, че яде полухрана и работи полуработа...и въпреки това продължава да го прави.
-Ей, ще го ядеш ли това кюфте? - стресна ме гласът на един колега.
- Не, изяж го ти. Аз не обичам кюфтета.