Не усещам...
Усещам
Усещам, че иде бавно към мене
със длани протегнати, със впити очи.
Усещам дъхът ми да спира без време,
като я гледам как злокобно кръжи.
Усещам го краят да броди умерено,
пристъпва мъчително и тихо мълчи.
Усещам зад всичко да дебне уверено,
търпеливо да чака и вечно да бди.
Усещам сълзи по лицето парещи,
които ми казват, че жива съм.
Усещам искрици надежда, но мамещи,
убиващи всичко, което мисля, че съм.
Усещам го писъка, напиращ в гърдите ми,
заглъхва и той от смразяваща болка.
Усещам я нежно да хваща ръцете ми
и да ме води завинаги в нищото.
Усещам сърцето си, бавещо своите удари,
и то ще заспи след миг на страдание.
Усещам покоя на дни по-добри,
които ласкаят ме със свойто мечтание.
Не усещам...