автор: mamasha

Аз съм лятото.
Разгърдено, босо,

поемам по топлите, прашни пътеки.
Ухаят на хляб и треви сенокосни
ръцете ми – ласкаво меки.

Аз съм лятото,
магията лято.

Душата ми, светлата, слънце-хвърчило,
метличено-пъстра, алено-макова,
целува жита изкласили.

Аз съм лятото,
момичето лято.

В очите ми, кротки, спят дъждовете
и, чиста по изгрев, се буди росата,
наднича с усмивка морето.

Аз съм лятото,
мечтата ти синя -

звънлива китара, приятелско рамо,
гласът на вълните в една раковина
и обич – вселена за двама.

Аз съм лятото...