Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 454
ХуЛитери: 1
Всичко: 455

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВълната на времето
раздел: Фантастика
автор: missana

Лемптън премести малкия черен кон бързо, сякаш искаше да изпревари падащото флагче на часовника. Това беше последният ход. Стоящият срещу него нисък човек само се усмихна.
- Понякога и матът не е достатъчен за победа. Петте минути изтекоха Лемптън.
Впрочем Каринг винаги печелеше по време. Техните блицове, нескончаеми и скучни, се бяха превърнали тук, на борда на гравитационния реостат, в ежедневие.
Кой знае в каква посока на галактиката ги бе отправил Повелителят. "Долу" се говореше, че Мозъкът е инструктиран да открие времевия пръстен на Мьобиус, от който вселената трябваше да започне всичко отначало в случай на грешка. А тя сигурно експериментираше в своето развитие.
Земята отдавна бе престанала да бъде подчинена на хората. Легенди мълвяха, как някога те наивно предполагали, че логиката е всесилна. Но един ден се натъкнали на Голямата Антиномия...Неразрешимата. А после се появил Повелителят. Никой преди това не подозирал за съществуването му. Само понякога Го забелязвали в странни наглед неща. Наричали ги Провидение. Но това било нещо извън тях. Извън всичко. А Голямата Антиномия съзнанието за срещата с Него.
И ето - толкова поколения минали оттогава. Хората разбрали, че трябва да се подчинят но по-силното. Конструктивната човешка логика не успяла да обхване чистото съществуване...
И все пак угасвайки като метеори, те просветвали в емоции, в случайни хрумвания и така прониквали все още в неизвестното. Най-слабото у тях ги спасило от унищожение...
А Мозъкът бил свръхлогичното. Онова, което би могло да им даде усещането на Повелителя за вселената.
Лемптън стана рязко и се приближи до осцилоскопа. По него равномерно пробягваха светещи линии. Гравитационните вълни оставяха следите си върху синкавия му екран.. Всъщност нямаше защо да се интерисува от каквото и да е. Реостатът безупречно управляваше постъпващата гравитация, изменяйки големината й, за да контролира скоростта. Мозъкът бе предвидил подробностите.
Той и Каринг...Спокойно би можело и без тяхното присъствие тук на борда, ако всичко опираше до техническата изправност на полета.Но Мозъкът бе ги излъчил сред милиарди. Защото имаше нещо, пред което и уредите бяха безсилни. На тях двамата бяха заложили. Както се залага при хазарт. На тях разчитаха - на щастието - на звездата им. Трудно бе да се обясни с какво точно превъзхождаха останалите. Нещо като късмет...или пък...Тук наименованията губеха смисъл пред откритието на Мозъка. Нали живата материя проявява освен всичко и свойството "неравномерност". Това, което за едни се нарича шанс, а за други - нещастие. И онова, което я отличава от мъртвата.
А Мозъкът бе забелязал, че "щастливите" правят целта постижима.
Бяха двама, за да не чувстват самотата и защото се оказаха с по-висок коефициент от всички останали. И все пак чувствително се различаваха помежду си. Каринг - сангвиничен тип и някак по-малко склонен към размисъл, предоставяше това право повече на своя колега.
- Би ли започнал своя живот отначало, ако разбереш, че всичко свързано с теб е само една грешка?
Скоростта на реостата отдавна бе надминала светлинната. Затова на задния илюминатор бе долепил безразличното си лице мракът.
- Сигурно не! Крайното не търси повторение. Пък и умората, а ти го знаеш по-добре - онова, към което се привързваме, то ни прави слаби. Виж вселената е друго. Съгласен съм, че тя би започнала отначало, ако сгреши. Макар, че, дявол да го вземе, този Мьобиусов пръстен, дори и да съществува, сигурно е защитен някак си. Може би без "грешката" изобщо не може да се попадне в него. Иначе би излязло, че можем да се намесим в работите на вселената...да върнем развитието /Каринг импулсивно си помагаше с ръце, сякаш искаше да доплува до нещо важно/. След толкова години се чувствам глупаво, задавайки си въпроса: какво е Времето. Мистика! Чувствам го как изтича. Все по-бързо и по-бързо преминава през мен. И сякаш се смалявам, а то присмивайки се ме оставя все повече и повече да се свивам. Да се набръчква кожата ми. Всичко се смалява с мен /разбираш ли/ - Земята, космосът...всичко. И все пак, каква ирония. Когато Го усещам така реално, То е недостижимо, като усмивка, която няма да се повтори.
Лемптън решително поклати глава. Илюминаторите в челото на реостата превръщаха идващата светлина в светла река, разливаща се дъгообразно около предната му част.
- Щом достигнем пръстена, нещата ще се изяснят от само себе си.
И все пак в интонацията му имаше нещо особено и не толкова убедително, колкото се мъчеше да изглежда.
- А какво ще стане после, Лемптън? Няма ли да изчезнем внезапно, както преди да ни е имало? Спомняш ли си Сайлън, който също бе изпратен да търси пръстена? Той - "най-щастливият" от всички на Земята...А другите преди него, които също изчезнаха безследно.
- Нямаме никакви сведения, че с тях се е случило нещо изключително /Лемптън замислено се бе втренчил в една точка от пода. Струваше му се, че тя се движи нанякъде, макар, че това бе невъзможно/. А и тогава още реостатите не бяха достатъчно усъвършенствани. Възможни са аварии и дявол знае оше какво...
- Там е работата! В това дявол знае още какво. И ако се страхувам от нещо, то това е само тази неизвестност /очите на Каринг блеснаха/. Тя е по-страшна от всичко. Не разбираш ли, че ние...дори и Повелителят сме нищо в сравнение с нея. Тя може да ни погълне, когато си поиска.
- Това не е така просто /опита се да възрази Лемптън/. Реостатът е силово защитен.
- Да, но не и срещу Времето. Никой не е защитен срещу Него /сякаш някакво прозрение обхвана Каринг/. Спомни си как вярваха, че щом достигнат скоростта на светлината ще "замразят" Времето. И какво излезе от това. Нищо. Абсолютно нищо. Тази скорост се оказа първото изолирано кардинално число. А сега, когато реостатът може да достига и по-големи скорости...? Какво е това безсилие пред Времето, Лемптън? Спомням си и Сайлън не вярваше, че някой може да се справи с Него. Просто не вярваше.
- Да, спомням си /Лемптън се облегна назад, сякаш искаше да потъне в миналото/. Странен човек беше Сайлън. Самата мистика. Ту смяташе, че бъдещето може да бъде отгатнато, ту отричаше такава възможност. По-точно не я отричаше изцяло.
- Доколкото го познавах, той не допускаше пълно отгатване на бъдещето /промълви Каринг/. Само контура. Миризмата. Но не повече. Миризма на живот или на смърт, на добро или на зло, на сигурно или на несигурно. Но не и на конкретното...
- Да, разказвал ми е с часове за това /сепна се Лемптън/. Веднъж даже прекарахме заедно няколко дни на брега на океана.
- Виж тези вълни /каза ми той/.
Бяхме застанали на една скала към която се промъкваше водата.
- Не ти ли напомнят самото Време? Идват сякаш отникъде...изникват. А този бряг...и всички останали. Всички брегове по света са часовници. Огромни пясъчни часовници...А вълните - да, те са като Времето. Ето взри се в коя и да е от тях. Океанът се издига и преминава по нея, първоначално като бъдеще /докато стигне върха й/, а после като минало... И така - до самия бряг! Не, ти няма да видиш бъдещето - върховете на предните вълни ще ти попречат. Но между теб и близката вълна ще узнаеш нещо. А може би и по-нататък. Ако вълната е висока. Или ако си достигнал брега.
- Не помня какво точно го попитах. Може би, кое го кара да мисли така. Нали вълните идват случайно... Стори ми се, че той само се усмихна, а погледът му се изгуби някъде между гребените им.
- И все пак, какво ли се е случило със Сайлън /Каринг въпросително гледаше Лемптън/?
Някакъв страх лежеше между двамата.
Отлично осъзнаваха, че Повелителят знае за съществуването на всичко, което не може да бъде конструктивно достигнато, а то беше преобладаващо във вселената. Но все пак без тях - без шансът им и Той беше безсилен да опознае същността на пръстена. Трябваше случайно да се озоват в него - в самото му сърце. Това беше игра на лотария, в която трябваше да бъде изтеглен печеливш билет.
Не знаеха доколко са далече от целта, или пък колко близо са до нея.
Внезапно задният илюминатор на реостата побеля.
- Лемптън /Каринг викаше/! Лемптън, какво е това? Невъзможно е! Нещо става!
Лицето на Лемптън изведнъж стана призрачно. Пълен мрак огърна челото на реостата.
- Господи! Но ние се връщаме назад!
Като, че ли за миг и двете фигури замръзнаха в пространството. Но мислите им трескаво течаха. Никаква сила не бе в състояние да върне реостата назад. Нищо не можеше да промени посоката му на движение...Освен...Освен Времето!
Лемптън бе ужасен от внезапно споходилата го мисъл.
- Каринг, Времето тече назад...С огромна скорост...Разбираш ли? С огромна скорост, Каринг?
Той искаше да каже, че са застигнати от от Огромна вълна, като тези, които биха се издигнали в океана при страхотно земетресение...
Че това е вълната на Времето и сега са в тунела, образуван от прибоя й. Че бъдещето се излива пред очите им...прелива се към миналото.
Но нямаше време да го изрече.
Сякаш за миг в мислите му се мярна лицето на Сайлън и загадъчната му усмивка. После всичко се завъртя в кръг. Реостатът започна да избледнява, а фигурата на Каринг се отдалечаваше и стапяше едновременно. Само в ужасеното му съзнание се прокрадна за миг прозрението, че навярно са попаднали в пръстена. Че може би това е Грешката. И сега Времето ще ги изхвърли далече в миналото. Много преди Голямата Антиномия. Преди дори да са съществували. За да не може Повелителят да предвиди Грешката...
Мислите му се разкъсаха. Почти нищо вече не се виждаше върху изсветлелия фон.
Само чувството, че ще срещне някой ден отново Сайлън...а може би и другите. Проблесна.
И чудно защо, в този миг, усещаше, че и Каринг мисли като него.


Публикувано от Administrator на 10.08.2014 @ 14:42:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   missana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
332 четения | оценка няма

показвания 42851
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Вълната на времето" | Вход | 13 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Вълната на времето
от Dimi на 10.08.2014 @ 15:15:54
(Профил | Изпрати бележка)
Това плаче за продължение! Харесах, Младене! Ще се радвам да прочета още.


Re: Вълната на времето
от mpaloma на 10.08.2014 @ 16:38:27
(Профил | Изпрати бележка)
...искам продължение... фантастично...


Re: Вълната на времето
от Rodenavlotos на 10.08.2014 @ 18:07:11
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли, където пипнеш, всичко се получава! :))) Някога четях с огромна страст фантастика. Просто не пропусках нищо, на български и руски, което излизаше. После някак стихна тази мания. Сега изобщо не чета, но като гледам, ти може и да събудиш някогашните пристрастия с твоето ново увлечение, приятелю:))) Имаш развихрено въображение и огромна база данни в главата си:))) Какво повече му е нужно на човек?


Re: Вълната на времето
от doktora на 10.08.2014 @ 18:19:12
(Профил | Изпрати бележка)
Истина говори Светла, където пипнеш...става изпипано. Навремето много четях фантастика, затова мога да ти кажа, Младене, удоволствието е изцяло мое!
Желая ти хубава вечер с човек до теб, гледайки в една посока....;))



Re: Вълната на времето
от yoro на 10.08.2014 @ 19:00:44
(Профил | Изпрати бележка)
Много увлекателно и смислено произведение! Донякъде така си представям и дългоочаквания от мен нов филм на Кристофър Нолан "Interstellar". Аз пък мисля, че е едно евентуално продължение би се ангажирало с конкретни отговори, за които човешкото съзнание не е готово и не би могло да ги понесе и възприеме. Нещо като последните кадри от "Одисея в космоса" на Кубрик. Но ти може е да имаш такива идеи вече и със сигурност ще бъде интересно. Като ученик и аз имах няколко фантастични разкази и новели, но съм ги изгубил за съжаление, колкото и наивни да биха прозвучали сега. Поздравления от голям фен на фантастиката!


Re: Вълната на времето
от missana на 10.08.2014 @ 21:58:58
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря на Вода /Елица Ангелова/ за високата й оценка и придружаващи думи:

"С интерес и удоволствие прочетох. Почитания."


Re: Вълната на времето
от missana на 10.08.2014 @ 21:59:54
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря на Вода /Елица Ангелова/ за високата й оценка и придружаващи думи:

"С интерес и удоволствие прочетох. Почитания."

Специален поздрав: Мисана


Re: Вълната на времето
от missana на 10.08.2014 @ 22:00:23
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря на Вода /Елица Ангелова/ за високата й оценка и придружаващи думи:

"С интерес и удоволствие прочетох. Почитания."

Специален поздрав: Мисана


Re: Вълната на времето
от missana на 10.08.2014 @ 22:01:28
(Профил | Изпрати бележка)
придружаващи думи:



"С интерес и удоволствие прочетох. Почитания."



Специален поздрав: Мисана


Re: Вълната на времето
от missana на 10.08.2014 @ 22:04:07
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря на shrike, За високата оценка, кото даде за текста ми. С поздрав: Мисана


Re: Вълната на времето
от missana на 11.08.2014 @ 17:11:09
(Профил | Изпрати бележка)
Изразявам голямата си благодарност на Смехоран за високата оценка, която той даде за текста ми.

С признателност: Мисана


Re: Вълната на времето
от IGeorgieva на 11.08.2014 @ 19:09:23
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно и съдържателно! Разказваш увлекателно! Браво! :)))
Ирена


Re: Вълната на времето
от ganima60 на 13.08.2014 @ 07:25:44
(Профил | Изпрати бележка)
Привет!
Вашите герои са с определени качества и ми се струва, че
тук не може да става дума за хазарт.
Всичко е кръговрат!Лентата на Мьобиус? Триизмерна стуктура,усукана под ъгъл 180 градуса,при която началото и краят се доближават, така ,че става кръг;+,– материя-съзнание,
т.н.По тази лента всяко съзнание може да се премести от вътрешната повърхност на сферата във външната сфера на пространството–Времето.За него са важни две неща;дължината на вълната и енергопараметрите на движението на частиците на
дадените типове материя.Ако правилно съм разбрала,героите от разказа Ви са в началото на лентата,вместо по среда или към края.
Извинете ме за дългия коментар!