автор: nickyqouo

Полет Ф-461 се движеше със закъснение. Пътниците не знаеха за това, а дори и да знаеха, на някои от тях не им пукаше изобщо. Специално един конкретен пътник би си пожелал, ако можеше, само ако бе възможно, този полет някак си да не свършва! Да продължава все така, дълго и плавно, с леки разтърсвания от време на време. Слънцето да наднича иззад ръба на атмосферата, а по-късно и да пробива през облачната покривка, като огрява крилото под прозореца.
Стюардесите да раздават сандвичи и кафе. Да се навеждат загрижено над по-възрастни пътници и над малките деца и да изпълняват техните молби и желания с усмивка. И така....до безкрай! Пътникът мечтаеше да може да остане така дълго, дълго, да слуша музика от своя смартфон /футуристично инкрустирана електронна структура вградена в лицевите кости на дясната му скула, която все още изплащаше с часове, дни и месеци от живота си/ и да се откъсва, да отплува! Далече, далече! Да строи въздушни кули и пясъчни замъци! Да броди сред звездни купове с крайцер клас „Мародер“ и да се чуствува полезен и част от нещо, да не бъде доброволния роб, продал живота и бъдещето си за следващия период от двадесет години, с надеждата да има собствена гарсонера с отделна кухня и кола с гравитонна уредба на около 12 години /„Хей, това е добра сделка приятел! Не може да вземеш такава кола на по-добра цена! С платена застраховка, с екстри...., салона е....., излъчвателите са...., декоративните бустери са.....“/.
Въздъхна и разхлаби възела на вратовръзката си. Издърпа я изпод яката на ризата си и я пусна върху кожената чанта която бе оставил на празната седалка до себе си. В чантата бе резултата от многогодишен труд и множество срещи и конференции /от последната такава, особено тежка и трудна, се завръщаше долу сега/, като пътника се надяваше този труд да не е напразен и най-сетне протокола за напълно свободното трансгранично ползване на пълни антигравитационни емисии да бъде утвърден и приет. Имаше примерен прототип на общата договореност и принципно съгласие от участниците! За пръв път! Енергийна свобода, прашката която щеше да изстреля човеците сред звездите! Усилията и парите щяха да се насочат другаде и нямаше да се плаща на безкрайно алчни петролни, газови и енергийни магнати. Свобода за човеците от пясъчните акули, петролни дегенерати и хартиени мошеници! Облегна гръб в удобното широко кресло. Пред лицето му разцъфваха холограми - нескончаем поток от реклами. Мислеше си: „Какво ли би било, ако не се налага да се приземяваш, да стъпваш отново на прекалено твърдата земя с приковаващите правила, закони и задължения, които ограбват времето, дните и живота. Да останеш в полет и да забравиш тези неща долу в ниското!“ - но това за жалост бе невъзможно. А мечтите поне бяха безплатни. Една от тях бе на път да стане реалност за милиони и милиони хора там долу, само ако участниците в срещата удържат на думата си и подписите им на общата договореност от мастилени петна се превърнат в действителна практика.
Пътникът затвори очи и се потопи в музиката, представи си, че се намира в едно от разузнавателните остриета на крайцер клас „Мародер“. Кабината е осветена от десетки холограмни екрани и информационни икони и тялото му е потънало под натиска на ускорението в гравитационното кресло. Ръцете му са обхванали сензорната плоча и насочват машината в изследователска мисия към повърхността на разпадаща се кометна структура, която лети като самотна каменна топка с милиард тона заспали газове в сърцевината си, готови да я разкъсат при поредното гмуркане в периферията на звездата - майчица............
Неясен тътен, последван от силно разтърсване го накара да отвори очи. Главата му бе отпусната назад и леко вляво, което му позволи с отварянето на очите си да види пълзящи пламъци по крилото под илюминатора. Пред погледа му се мерна потъващият в облаците, обвит в пламъци и черен пушек силов генератор, осигуряващ защитното поле на транспортера. Но това не бе възможно, имаше щитове и керамика, това просто не........не беше възможно....не бе......!
В студените небеса на северното полукълбо се носеше ярък болид, който разпръскваше светлина високо, високо! Там където и птиците не могат да достигнат. После угасна и няколко хиляди почернели отломки изпопадаха над Нюфаундленд, Атлантика, Гренландия, Северна Европа и в Ледовития океан, докато в небето черните пушеци останаха още малко като гигантски черни мамби!
На сутринта в първите емисии на „Глобалната информационна мрежа“ водеща новина бе изгорелият малко след навлизането си в земната атмосфера лунен транспортер, с почти хиляда и петстотин пътници на борда. Необичаен инцидент. Необяснима трагедия и непрежалима загуба за всички близки на пътниците. Разследването вече почти било стартирало и дори /колко впечатляващо и забележително е това!/, някои начални процедури били в ход, само трябвало да се доуточни дребния проблем с юрисдикцията. А сега следват новини от шоубизнеса и спорт!