автор: felisia

Тя е толкова крехка, че едва се подава
ококорена с любопитни дълбоки очи
търси трескаво твоите- зажадняла и гладна
ненатрапчива, но отегчена все да мълчи.
Тя е нежна до болка, но има свръхестествени сили
оцелява в най-тъмното ъгълче скрита
щом понечи да се покаже аз я връщам обратно
на дълбоко и тайно в сърцето ми свито.
Тя не може без тебе, но аз не и давам
да ти каже, че ти си онази вълшебна искрица
дето пали звездите и нощем на плажа
с морска пяна морето грижовно завива.
Тя те иска безумно и ме моли смирено
да я пусна свободна, та до теб да дотича
да признае без дъх, че и аз като нея
съм инат, но отдавна само тебе обичам...