Усещам дъха ти, ухание бяло,
от струни облечени в рими …
Прегръщам очите, обличам те в тяло,
и утрото чакам, за миг закъсняло,
предречено с думи любими!!!
И защо ми е ключ, ръждясал в сърцето,
изтръгнат насила под душа?
Пътувам в безкрая, до там докъдето,
звъни песента ми с познато либрето,
а пулсът ми никой не слуша!
Приспивам с акорди носталгия стара,
а някой ме вика зад здрача …
Луната се смее, дочувам китара,
забравени спомени, мраморна гара –
студения дъх на палача!!!