автор: jantreya

(2007г. редактирано)

Оскъдна е при мене любовта.
Самотна е вълчица. Вие глухо.
Проскубана се влачи по света.
Скимти, но само мъртвите я чуха.
Не влиза даже в пустия ми двор.
Оградата ли е висока? Що ли?
От бой ли се страхува? От позор?
Или очаква просто да я моля?
Завлича немощ в сухото дере.
Росата ближе, сбръчкана от жажда.
Ражда (измислено) мъртво кутре
и после сама го изяжда...