автор: GoranMalevski

Приятелко, защо не спиш?!?
Какво тревожи ти душата?
Мълчиш, мълчиш, мълчиш, мълчиш...
Загуби ли се в тъмнината?!

Не си девица, ни жена
и размисъл душата пълни...
Една венчана Самота
сега деня ти е препълнила...

Като роман избра съдба
и все се бориш със сюжета...
Къде Реалност, де Лъжа...
Къде подхвърлена монета...

Ти бе добра... Бе най-добрата...
Ти да помогнеш си готова...
С косите миеш Му краката -
Той прашен иде ти отново...

Защо, Приятелко, мълчиш?!?
Защо все думи не намираш?
Като звездичка ли гориш,
та друг щастлив да е в Всемира...