автор: secret_rose

Може някой да седне до теб,
ей така, без причина.
Може стар симитчия,
рибар,
или скитник бездомен.
Или сетна вълна от морето към теб да отрони
два разхвърляни реда
и в пръски съдба да отмине.

Може колбичка чай да прозвънне уханно на кея
от оджака на буден,
забравил напевите страстни
и преглътнал език,
както в тебе искрицата гасне...
щом,
поседнал,
подгъвайки крак
закопнееш за нея.

Аз не знам.
Аз мълча.
И мълча.
И така отминава.
Като кърпа, изхлузена тихо от тъмни къдрици.
И седя на брега,
под светлика на чужда искрица,
озарена за миг
откъдето не я разпознавам.

Анталия, 2014