 |  Денят мъждее - сивкаво кандило,
в прегръдката на тривиални ветрове.
Захапваш - милиардите фитили
на звездния оркестър, с устни-цев.
Тъмнеят строго еднозначни мисли
и сеят пепел с множество лица
в една небесна същност неорисани
и недокоснали се до целта...
Публикувано от alfa_c на 04.08.2014 @ 20:29:58
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Етюд без поанти" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Етюд без поанти
от missana на 04.08.2014 @ 21:52:20
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, skotadix! И за оценката и за коментара. Аз пък си мислех, че съм написал нещо съвсем тривиално и прозрачно като смисъл. И по тази причина сложих именно това заглавие. Ти ме караш обаче, да се замисля. А също и една дама, която ми написа в Лични, че нищо не е разбрала.
Все пак, ще кажа, че стихотворението е двукуплетно и по някаква неразбираема за мен причина първият куплет е отпечатан неправилно /разбит на 2 двустишия/. Аз проверявах преди да изпратя текста си. Даваше ми, че всичко е наред. Нямам идея, защо е сега в този си вид /стихотворението/.
Сърдечен поздрав: Мисана |
Re: Етюд без поанти
от Dimi на 04.08.2014 @ 23:25:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Навярно стихът ти може да побере още куплети. Но и с толкова пак си казва всичко. На мен ми хареса. |
Re: Етюд без поанти
от missana на 05.08.2014 @ 00:14:03
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Дими - истинска приятелко! И за оценката и за толкова удачния коментар. Всъщност така си и беше. Бях замислил едно по-дълго стихотворение, но вдъхновението ми отлетя. Вероятно защото стихът ме нападна на метростанция, а после мотрисата взе, че дойде по разписание, само след 3 минути. Не се случи някой да постави бомба и да я забави, за да си допише Мисана стихотворението, така както го беше замислил. А качиш ли се в тази мотриса и прекъснат ли те - край. Писането на поезия е като правенето на секс. Прекъснат ли те, не можеш да продължиш след това от същото място. Опитвал съм - не става. И в секса и в поезията. Най-добре е да започнеш с ново стихотворение. Та затова се оказа по-късичко стихчето. Като неодосъществен акт. Но има дами се въодушевяват и от такива случки. Всичко е до човека.
Сърдечен поздрав и прегръдки по 4!
Твой: Младен |
]
Re: Етюд без поанти
от missana на 05.08.2014 @ 00:37:28
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря на hesperus за високата оценка, която даде на стиха ми!
Трогнат съм.
Сърдечен поздрав, hesperus!: Мисана |
Re: Етюд без поанти
от apostola на 05.08.2014 @ 10:15:00
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога загадъчното привлича повече от твърде ясното и прозрачно произведение.Например първото двустишие е прекра-
сно поетично сравнение:
"Денят мъждее- сивкаво кандило,
в прегръдката на тривиални ветрове."
Харесвам, Мисана, и го оценявам!Поздрави от мен! |
Re: Етюд без поанти
от missana на 05.08.2014 @ 12:13:35
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле! Трогнат съм от вниманието ти.
Желая ти много хубав ден!: Мисана |
]
Re: Етюд без поанти
от Lucky68 на 05.08.2014 @ 16:53:02
(Профил | Изпрати бележка) | Ала целта е всъщност смисъл
да отсееш в пепелта
нотите за нова партитура.
Пиано. Четири ръце.
Одата на Радостта.
|
Re: Етюд без поанти
от missana на 05.08.2014 @ 18:40:34
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, Лъки! Ако знаеш само как се радвам, когато харесаш нещо мое.
Дори и това скромно и непретенциозно текстче. Защото си поет - 100 процента. А всеки мечтае нещата му да бъдат харесани от истински поет.
Изящен коментар с оптимистичен завършек.
"И в най-черното небе има звезди!" /Любомир Михайлов/ ;
"Стани звезда - небе ще се намери! /пастор Тимотей Михайлов/.
Мерси и за високата оценка и за толкова хубавите думи!
Твой: Младен |
]
Re: Етюд без поанти
от Lucky68 на 07.08.2014 @ 17:11:57
(Профил | Изпрати бележка) | Аз пък се радвам, когато успея да осъществя малкото си бягство в света на Поезията. На твоите страници откривам всичко, което търся в един стих- откровение, докосване, философия, богат поетичен рисунък, провокация на мислите ми и смисъл отвъд думите...
Благодаря ти, Младене!
Поздрав- Lucky :) |
]
Re: Етюд без поанти
от missana на 07.08.2014 @ 20:23:03
(Профил | Изпрати бележка) | И на теб - голямо мерси, Лъки! Поезията е единственото пълноценно бягство от реалността. За съжаление само до време.
Поздрави слънцеструйни!: Мисана |
]
Re: Етюд без поанти
от mariniki на 05.08.2014 @ 18:41:49
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | поетичен етюд за недокоснатите неща от живота...
за самотните мигове сред шума на цялата Вселена...
мисана, как добре те разбирам само.. |
Re: Етюд без поанти
от missana на 05.08.2014 @ 19:17:55
(Профил | Изпрати бележка) | Отлично ме разбираш. Коментарът ти го доказва, Маги! Защото сродните души се разбират и без да си говорят.
Приеми много топлина от една сродна душа!
Твой: Мисана
П.С. Мерси и за оценката и за коментара ти! |
]
Re: Етюд без поанти
от mpaloma на 06.08.2014 @ 16:20:09
(Профил | Изпрати бележка) | ... загадъчно и силно стихотворение, характерно за теб...
Поздравления! |
Re: Етюд без поанти
от missana на 06.08.2014 @ 18:38:19
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси, мпалома! И за оценката и за коментара ти. С няколко думи ти каза всичко за начина ми на писане. Той наистина е енигматичен. Благодаря ти за толково точното наблюдение.
Нека вечерта ти е хубава и усмихата, като слънчевите дни през август.
Твой: Мисана |
]
Re: Етюд без поанти
от mpaloma на 06.08.2014 @ 19:32:57
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за хубавите пожелания, от сърце...
Хубава вечер и на теб! |
]
]
Re: Етюд без поанти
от Rodenavlotos на 07.08.2014 @ 22:06:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако го прочете това моят събрат по перо Иван Сухиванов- ще възкликне възхитено- "Е те това е поезия"! Той е радетел за поезията без поанти. :))) Аз, като скромен автор на стиховете с поанти, ще кажа, че не е важно с поанта ли е или без поанта- важното е някого да докосне. Като един миг от вечността. Поздрави, Мисана! |
Re: Етюд без поанти
от missana на 08.08.2014 @ 10:28:33
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, скъпа приятелко, че се върна и оцени високо това скромно текстче. И особено се радвам, че повдигна темата за Иван Сухиванов. Това е Бургаски поет, който започна кариерата си от списание "Хермес". Това списание беше дело на 4-ма равнопоставени автори и издатели: Емилия Дворянова /днес известен белетрист/, Кръстьо Раленков /известен наш поет/, Вячеслав Остър /гениален поет, напомнящ Бринсенден от романа "Мартин Идън" и пишещ най-вече поеми/ и моя милост. Издаването му стартира от 1990г. - по 1 книжка годишно. Списанието продължава да излиза и днес /с издател - вече единствено Вячеслав Остър/. В него публикувахме силно нестандартна поезия /от т.нар. от нас "Литературно подземие на тоталитаризма" и преводи на световно известни автори, както и проза, есета и др. Заедно със списанието основахме и т.нар. литературно-естетически кръг Хермес с президент д-р Тимен Тимев - мащабен български интелектуалец, известен и в чужбина, написал голямо количество книги на най-разнообразна тематика. Известен с псевдонимите си: Анубис, Материус Розенкройцер, Йохан ге мол. В този кръг членуваха също и поетесата Ирина Делина, пастор Тимотей Михайлов, Албена Раленкова и др. Получавахме по пощата творби от най-различни автори, които щателно пресявахме. Така получихме и стиховете на Иван Сухиванов. Вячеслав ги хареса много, но в Хермес всичко се решаваше чрез гласуване. И тук се намесих аз и подкрепих стиховете на Сухиванов. В тях имаше някои интересни неща и затова казвам, че постъпката ми не беше единствено жест на колегиалност към Вячеслав. Така Иван Сухиванов премина летвата на сп. "Хермес". Вследствие на това цели негови стихотворни цикли излизаха години наред в списанието и той набра популярност. Иван ми бе признателен и когато издаде първата си стихосбирка "Лакуни" ми я изпрати надписана, изразявайки специална благодарност в посвещението си.
От разнообразната дейност, която осъществявахме, ще спомена издаването /посмъртно/ на стиховете на гениалния Бургаски поет Йордан Захариев, който бе пренебрегнат от хора /за мен с нисък морал/ като Христо Фотев, Илия Бурджев и Недялко Йорданов. Те знаеха за съществуването на този гений, на чийто подметки можеха единствено да се намажат с жалката си поезия, но умишлено не го издаваха - от завист и за да не ги засенчи. Мисля, че постепенно Йордан Захариев ще заеме мястото, което му се полага в българската поезия, докато тези чисто конюктурни величия, които съществуват още единствено поради факта, че комунистическата номенклатура продължава да държи властови позиции навсякъде в изкуството и да сее цензурата си повсеместно. Но идва Видов ден и цялата кохорта жалки поетчета, създадени от тази номенклатура, ще залязат като къртици в подземия.
И връщам се на Иван Сухиванов. Ние, от Хермес, спомогнахме за популяризирането на този автор. Днес той е утвърдено име в Бургаската поезия. Но днес, аз който довчера го подкрепях, не мога да го приветствам. Защото той наруши някои норми. Особено симптоматичен беше случаят с конкурса на община Бургас, в който участва и твоята книга "Да извървиш КАМИНО". Една прекрасна книга, която Кръстьо Раленков и аз имахме честта да представяме в София и която заслужаваше безапелационно първото място в упоменатия конкурс. И изведнъж научавам, че първа награда получава Иван Сухиванов. Случаят е особено скандален, защото същият е и служител на община Бургас. Касае се за очевиден конфликт на интереси. Но в България всичко вече е възможно. Управляват ни хора с фалшиви и купени дипломи, а понякога дори без дипломи /случаят "Лучано"/. Тази страна заслужава да бъде наречена меко казано "странна", а всеки неин жител е "странник в странна страна" /нашумяло заглавие на фантаста Хайнлайн/. Трагичното с този Бургаски конкурс е и обстоятелството, че в него е замесено и името на известен литературен критик /за голямо съжаление мой приятел/, който авторитетно се е произнесъл /срещу което по официален ред е получил немалка сума/, как да бъдат раздадени наградите. Същият, в разговор между нас на четири очи, ме увери, че конкурсът ще се проведе честно. Настанаха времена, когато тр
още коментари... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 882
ХуЛитери: 5
Всичко: 887
Онлайн сега:
