автор: yoro

Прониква между нас потайно нова сила
и наслоява се в телата ни подкожно.
От светлината й зеницата се свива
и става всяка съпротива невъзможна.
По-бърза е от скоростта на топлината
и с честотата на вибрации пулсира,
нахлува ултравиолетово в сърцата
и като фина морска пяна се разлива...
Ще повишим ли пак защитният си фактор
за да не нараним изнежената кожа?
Изгарянето става ей така..,за кратко
и трябва плътния защитен слой да сложим.
Ще нанесем ли бързо предпазният филтър
с надежда да предотвратим щетите?
На облаци и дъждове прохладни свикнали
интензитетът й пронизва през очите.
Дори и да зараснат на пожара раните
душата всичко помни, също като кожата
и има тук резон безспорен да се пазим,
освен ако не искаш да пропуснеш спомена.
Ще се оставим ли на вредните лъчения
(незримия им парещ ореол е осезаем)
да разтопят замръзналите ни съмнения?
За себе си реших, за теб...не знам.