автор: verginov

Крило на нощна пеперуда
изгаря в сетна светлина.
Блуждаят сенките на музи
в декори тъмна пустота.
И спомените търсят сцена
гримирали умело старостта,
но там, зад тежката завеса
ги дебне неизменна суета.
А някъде тъга на балерина
рисува в нощното платно
самотни щрихи по картина
със танц на страстно Болеро.