автор: Astrid

Дъждът проникваше през дрехите ми и по никакъв начин не щадеше тъкмо направената ми коса. В едната ръка държах обувки на високи токчета - такива обувки носят дамите, казваше леля ми. Ала аз не бях дама. Нямаше и да бъда. В другата ръка бях вдигнала дългата си рокля, за да не се влачи зад мен в локвите. Дъждът не ме щадеше.

Минах през тъмна витрина и с периферното си зрение забелязах бледа фигура. Обърнах се към нея, за да видя кой ме зяпа така продължително. Момичето се обърна към мен и наклони главата си настрани. Аз вдигнах едната си ръка, то вдигна своята. Засмях се на глупавото си отражение и се доближих към витрината. Гримът се беше разтекъл по бузите ми, чак до брадичката. Косите ми бяха мокри, а кокът, който беше направен от изящните ръце на братовчедка ми, беше съсипан. Светица е тя, да знаеш - казваше майка ми - нищо няма да ти стане ако взимаш пример от нея. Майка ми, повече-от-необходимото-килограмова жена на средна възраст, топуркаше с набити крака, обути във високи обувки, навсякъде из къщата. Ръцете й се свиваха като тези на тиранозавър и се мятаха в несвяст във всички посоки. Аз се отдалечих от бледата фигура и продължих да ходя по празната улица. Студеният асфалт сковаваше стъпалата ми. Сякаш летях. Не, аз нямах крака. Имах ненужни пръчки, забучени в тънката ми снага, които се движеха по наредба. Дъждът не ме щадеше.

Когато вали не чуваш нищо друго освен дъжда. Е, не е вярно. Далечна музика, идваща от открехната врата, скрита под голям чадър, прикрепен към стената, достигна до ушите ми. Ненужните пръчки спряха на мястото си като послушни кучета. Добри момчета. Погледът ми се стрелна няколко пъти към вратата. Ненужните пръчки доказаха, че наистина са ненужни. Те ме поведоха назад и се шмугнаха в сухото помещение. Лоши момчета! Свистенето на саксофона ме накара да се подсмихна под несъществуващия си мустак. Пуснах обувките си на входа като добра гостенка и навлязох в тесния коридор. Музиката се усилваше, както и димът от цигарите. Миризма на пот и алкохол ме удари право в лицето, което се изкриви в грозна гримаса. Само едни завеси ме деляха от мястото, което сигурно беше бардак.Поне бях подходящо облечена. Свободната ми ръка инстинктивно се стрелна към плътната завеса и я премести. Бардак. Тлъст, миришещ на стар шофъор на каруца, бардак. Това беше то моят късмет. " Заведението" бе пълно с мъже, сигурно повечето от тях женени, облечени в стилни костюми. Някои мазно усукваха мустаци и се кискаха, докато оглеждаха момичетата, минаващи около тях. Това наистина бе бардак. Страшен късмет. Направих няколко крачки напред и завесата зад мен се спусна, отделяйки ме от дъжда и празната улица. Гърбът ми се долепи до студената стена и очите ми зашариха по хората. Всички мъже олицетворяваха проблемите на нашето общество. Тлъстите им задници се разпростираха в големите дивани. Чудех се колко ли ще им е трудно да станат. И какви отпечатъци ще оставят. Погледът ми падна върху момичетата. Двадесет и няколко годишни момичета, които бяха развалили бъдещето си. Сигурно нечии родители си скубеха косите в голямото имение, чудещи са с какво са заслужили такива неподчинителни дъщери. Как ли щяха да реагират моите родители ако и аз навляза в бизнеса? Та това са добри пари. Чукането на дъртаци бе само лошата част. Поклатих глава неволно и се засмях тихо. До стената бе долепена плътна малка маса, около която стояха неколцина жени. Най-голямата и най-внушителната стана от мястото си и закрачи из масите. Другите я проследиха с поглед, изпълнен с уважение и закимаха одобрително. Явно тук трябва да вметна, че това бе така наречената "Мадам". Жената, която контролираше всичко и всички.
-След няколко години някоя от нас може да бъде нея. - едно от момичетата въздъхна тежко и облегна глава на дланите си. - Какво мислиш?
Пухкавата жена до нея скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на стола, гледайки към другата част на заведението.
-Стига си говорила глупости. - тя изсумтя и прокара пръсти през чорлавата си тъмночервена коса. - Много добре знаеш, че не е така. Вече любимката е на показ. - тя посочи с ръка към една препълнена маса.
Всички вратове се удължиха почти машинално и погледите им затършуваха обекта, за който дебеланата говореше. Любопитството ме обзе и обърнах глава. Трябваше ми малко време преди да разбера за какво става въпрос.
-Олга. - някой процеди през зъби, но не си направих труда да погледна кого.
Млада жена в средата на двайсетте беше седнала на бара и държеше цигара в ръка. Дългите й кафяви коси се спускаха по раменете й и се извиваха. Устните й, начервени с червило, се разтеглиха в широка усмивка и пронизителният й мелодичен смях раздразни ушите ми. Тя преметна глава назад и потупа мъжа, който я беше разсмял, по гърдите. Той се изкикоти и избърса потта, набила по челото му, с измачкана кърпичка. Олга, или както някой я нарече "усойницата", преметна дългите си крака и скочи ловко от бара. Тя кимна на мъжа и се усмихна до ушите, разкривайки два реда бели зъби. Тънката й снага се понесе през масите и дългите й пръсти докосваха всички хора, които бяха около нея. Те инстинктивно обръщаха глава зад нея и се взираха в отдалечаващото й тяло. Усмивката й се разшири. Знаеше, че ги притежава. Знаеше, че може да има всеки, когото поиска. Знаеше, че всички бяха в краката й. Самодоволната й усмивка предизвика няколко злобни коментара от масичката с жените. Едно от момичетата стана от мястото си, осъзнавайки, че Олга идва към тях.
-Къде тръгна? - попита дебеланата, която говореше по-рано.
Момичето не отговори и се изгуби в тълпата. Настъпи тишина. Очаквах сблъсък. Грозен женски бой с много дърпане на коси и драскане с нокти. Но Олга не се присъедини към групичката. Тя ги подмина с все така вдигната глава и не си направи труда да ги погледне. Това явно още повече раздразни дебеланата. Аз погледнах надолу, потискайки смеха си. След част от секундата два крака, обути в яркочервени обувки се появиха пред очите ми. Аз вдигнах глава и успях да видя отблизо перлата на заведението. Перлата на бардака. Бардак, миришещ на алкохол, пот и цигари. И пари. Мръсни пари. И отчаяние. Олга дръпна от цигарата си и присви очи, докато изпуши дима в лицето ми. Мисля, че бях чела за такова поведение в някой учебник по биология. Женската показваше на другите, че това е нейната територия и те нямат право да са там. Или поне, че трябва да играят по нейните правила. Устните ми потрепериха, но аз потиснах желанието да се изсмея. Мамка му. Мамка му. Мамка му. Пронизителен смях се откъсна от устните ми. Мамка му.