автор: Lucky68

Разпуква утро в нежен цвят
от щастие сълза се стича.
С теб пълен ми е този свят-
с теб, сине, мое трудно обичане.

Аз зная, моето момче,
как улицата хищно се озъби,
и детските ти дни надра
с кривите си кални пръсти.

Аз зная, моето дете,
как тайно плака и кова си броня
а толкова любов таеше в душа,
на която този свят не отговори.

Надяна маска, никой да не разбере,
как блъска се душата ти до лудост
в капаните на диви, страшни светове,
в които оцеляването си е цяло чудо.

И точно в тази битка възмъжа.
На сто злини гръбнака счупил,
без маска и с изправена глава
поемаш пътя си урок научил.

Ще бъде адски труден всеки ден
и изпитание за светлата ти същност,
Светът все тъй ще бъде - зъл, осакатен
от човешка алчност и от глупост.

Но, ти не свеждай своята глава!
Бори се, с достойнство злото да надскочиш!
Бъди добър, успееш ли веднъж в това
ще можеш, сине, всичко да пребориш!