автор: roza1

Поемам ежедневните й дози
зависима съм от години.
Дрогирана с Любов заспивам,
без нея не живея-вегетирам.
Привикнах някак неусетно
побира и раздава я сърцето.
Не взела дозата си гасна,
житейската пътека става тясна,
залитам във въпроси и съмнения
изгубвам си добрите намерения
разплакана си търся често рая
намирам го преди да стигна края.
Не спирам да обичам.Може би..
от предозиране ще ме боли.
Като всеки наркотик и Любовта
остава някъде следа.