Забравих
букета с цветя
за деня на жената
и парите си в бара,
във който не пих,
забравих
рождените дни на другари
и моя пропуснах,
и адреса си в София
вече не помня,
а вчера забравих
и колко годишен съм станал
и скачах по детски на розов батут.
Искам и теб да забравя.
Искам да помня
годините, лятото
с вкус на коктейли на плажа,
и всички дълбани сърца
по дърветата,
всички вечери на пода,
букети от страст и текили на свещи,
усмивките сгушени нежно
между двете трапчинки
на твоите бузи,
и всички проходени паркове,
всички изтощителни походи
с теб по търговските улици в Лондон,
берлинските нощи,
лудешките викове
и сладкия гъдел
от тихия шепот на думи за двама...
които всъщност
не искам да помня!
Забравих
букета с цветя за деня на жената,
а теб не забравих.