автор: Radost-ina

На Милена Белчева - с обич!

На път. Сред пясъци и дим.
Поредна нужна длан увисва.
Светът все по-непроменим.
И ти напомняш в него писък.
Не. Няма сянка от чадър
и от короната на явор.
Но този скок не бе добър –
не можеше да те спасява
от всяка видима сълза,
от жаждата необяснима...
Въпроси в тъмното пълзят.
И е понятна всяка рима.
Една сребриста връв събира
съдбовно светлите фенери.
Но уж снишава гръб баира,
а ти не спираш да трепериш.
Защото кокал от луна,
очаква те, пресякла прага
и връща спомен изтънял.
И през очите ти пробягва...
А носиш толкова слънца,
обвили нежната ти шия...
А имаш всичките лица
на дъх, решен да се разкрие.
Радостина Драгоева