автор: Gargabela

Глухарчета - звезди ми набери,
преди да прецъфтят и да отлитнат-
куп пухчета изпъчени с лъчи -
уханен карамел и мед. Транзитно
прелитат гарги с вид зает над мен.
Къде ли носят чантите си тежки?
Дали са пощальони?... Тежък ден
краката влачи си, типично по човешки.
А майка му направила е чай,
леглото му оправила, го чака,
да го целуне и нахрани... Сладко. Май
в завивка пухкава се гуши брат му - мракът.
Ще го събудят всички сънища събрал-
овчици рошави да заведе на паша.
Ще дрънне нежно чан, а той с кавал
онази песен ще подхване - само наша.
Глухарчета - за вино и за чай
побързай, набери ми, че съм жадна.
Спи котката ми свита на кравай
и мърка като нощ. Ех, стана хладно!