автор: Casper

(Любовта побеждава всичко)

С утрото възкръсва бавно,
пречистена в капката - роса
и смело, без компромис заявява:
"Ще взема АЗ в плен отново
останалата ти без дъх душа !"
Безсилна бях, за да я спра,
разкъсана от болка и от липса.
Как нагло ТЯ ми се присмя -
нима била съм толкова наивна
да вярвам, че мога да я погреба ?!?
Предизвикателна, в огнено червено,
триумф в очите й пламти,
пронизвайки ме още по-дълбоко,
без огън неусетно ме изпепели.
Аз нямаше какво да правя,
отдадох й се мълчаливо,
дори не се и противих,
а слънцето пробуждайки се,
ни изчака търпеливо,
разпръсна нежна топлина
и се възпламени :-)))