автор: atom

Твоята истина колко човека засища?!
Моята също не става на риба и хлебец...
Инак - водата ми става на вино. И вкисва.
Но е достатъчно пивко за мене и тебе.
Всекиму - според глада и небесната жажда.
Благоприятен, животът оставя ни пришки.
Важен е центърът. Другото просто обгражда.
Само че той е на сто необята от всичко.
Ти ще се хванеш за "сто", а пък аз ще изпусна
първата лодка към бурята за маловерци.
Някой ще дисциплинира морето от чувства
и ще проходи по него, почти по инерция.
Всички ще тръгнат - повярвали в чудо - подире,
даже небето ще спусне за тях булеварди.
Няма обаче нагоре един да отиде.
Вярват на чудото, но в чудотворец не вярват.
Всъщност и двете за хорския ум са съблазън.
Ние ги гледаме. Съдим. И лошо го крием.
Ти се стремиш да приемаш, а аз - да отказвам.
Важен е центърът.
Другото просто
сме ние.