ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 836
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 836
 |  Денят на Минотавъра пристига...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен.
Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети.
Денят на Минотавъра пристига...
Амбицията ражда суета.
Надвесил се на хребет от корниза,
аз виждам Истината долу - във калта.
Съзирам я съблечена - до голо.
Въргалят я безчислени тела.
Дали със меча на честта се е пробола,
или се е загърнала в мъгла?
Денят на Минотавъра пристига...
По блудни траектории се стича -
до всекиго достига този ден.
Часовникът ни пясъчен изтича.
Пустиня ражда пясъкът слепен.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 17
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Лабиринт" | Вход | 15 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Лабиринт
от ANDROID2 на 23.07.2014 @ 14:46:25
(Профил | Изпрати бележка) | Аз мисля, че Ти си онзи Пианист.
И той няма да спре да бъде устремен към "устните ти".
И приятелю, едва ли някакъв лабиринт би ти попречил, още повече от теб сътворен!
Обичам много твои такива стихове, в които истината и животът стават видими, но едва когато премрежа погледа си.
Поздрав, сътворен за теб от човекоподобен!
|
Re: Лабиринт
от missana на 23.07.2014 @ 15:55:58
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Андроиде! Не мога да не се възхитя от финеса, чрез който поднасяш мислите си. На кого другиго, освен на теб, би хрумнало гениалното прозрение, че животът става видим едва, след като премрежим погледа си! Поздравявам те за този парадоксален, но единствено верен, подход към нещата.
Твой: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от ANDROID2 на 24.07.2014 @ 10:42:53
(Профил | Изпрати бележка) | Любопитно ми е как белият ангел в теб би написал този Лабиринт?
:)
А може и да го е написал..?
Ако не е, значи везната се накланя в едната посока и ще й трябва равновесие..:)
Поздрав от човекоподобен, но бял за равновесие!
:) |
]
Re: Лабиринт
от missana на 24.07.2014 @ 12:02:28
(Профил | Изпрати бележка) | Уви, мъдри Андроиде, творческият процес си остава тайнство за мен.
Ще споделя само, онова на което бях свидетел. Трябваше да изпратя едни пари чрез пощенски запис на близък мой приятел. Стихът ме нападна по пътя към пощата. Усещането при мен, когато ми спускат стиховете отгоре, е винаги такова: сякаш изведнъж околното пространство избледнява и става призрачно...а после започва самата диктовка. Дойде като при земетресение - на няколко труса. Първият трус бяха редовете:
"Денят на Минотавъра пристига...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен."
Те сякаш се спуснаха от пространството като птица в мен и се завъртяха в кръг, пред очите ми ,и дори се питах, защо така ме връхлитат.
Около три минути по-късно, продължавайки да се движа към пощата, усетих, но вече вътре в себе си - вторият трус:
"Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети."
Останалата част от текста дописах съзнателно, на логически принцип, като аналитично продължение на издиктуваната.
Трети трус, това поетично земетресение, нямаше.
Ето - най-честно споделих как протече раждането на това стихотворение. Това е от мен, а другото от бога.
Сърдечен поздрав: твой Мисана
|
]
Re: Лабиринт
от ANDROID2 на 24.07.2014 @ 13:47:15
(Профил | Изпрати бележка) | Акция - реакция.
Хармония между импулса и вдъхновението е резултатът. Помогнало е и моженето на твореца, не само логиката. И не изглежда пришито останалото.
Факт е, че няма забележима разлика, поне за лаик като мен, в дълбочината на смисъла ии силата на въздействието на отделните строфи и куплети, които заедно стават нещо като обобщаваща житейска философия, пречупена през една особена, специална призма.
В Пощата казваш е причината?:)
Представям си сега как някои ще се втурнат за там... да изпращат пари.
:)
Знаеш ли, че в отговора ти, в споделянето, в откровението ти сякаш се усеща нещо ... хммм ... може би детско, някак доверчиво и съвсем мъничко наивно, а това е прекрасна черта в един зрял мъж.
Бих се радвал да го усетя и в творбите ти.
И друг път съм ти споделял, че очаквам и търся повече оптимизъм в поезията ти. Е, имаш и такива стихове, особено в част от посветените.
Но като цяло, в добрия смисъл на думата, ти си КралЯТ на горчивината, песимизма, мрачното и мъдростта в поезията.
И това не е забележка, укор, съвет или намеса, а признание от мен, защото в стиховете ти няма и грам сълзливост, а напротив преливат от емоциите и силата на висш интелект и талант.
Затова полюбопитствах за белия ангел, ама знам, че ти разбра.
Поздрав!
|
]
Re: Лабиринт
от missana на 24.07.2014 @ 20:49:53
(Профил | Изпрати бележка) | Блаогдаря ти за тези хубави твои думи, мъдри Андроиде!
Мислител си ти и това е видно от самолет /много го ненавиждах този израз на времето, защото ми символизираеш нещо плебейско, но напоследък се улавям, че моного често го използвам като шаблон/.
Това е неоспорим факт. И като казах, че си липсвал на мнозина в сайта /в това число и на мен - силно/, имах предвид точно това. Липсваше финесът и необичайността на твоите наблюдения и забележки. Една витаги неочаквана, но свежа и парадоксална визия по конкретните въпроси на Реалността.
Желая ти отморна вечер и всичко, което би искал да те спохожда!
Твой: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от ANDROID2 на 28.07.2014 @ 14:56:52
(Профил | Изпрати бележка) | Прилагането на първо лице и трето лице определено си има цел и мисля, че така тя се оказва постигната. Второто лице!
Поздрав от мен за теб - от първо за първо лице! |
]
Re: Лабиринт
от missana на 29.07.2014 @ 01:47:48
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрав и от мен - най-сърдечен! И лека нощ!
Твой: Мисана
По-долу ти давам окончателният - финален текст на Лабиринт:
ЛАБИРИНТ
Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен.
Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети.
Денят на Минотавъра пронизва...
Амбицията ражда суета.
Надвесил се над бездна (от корниза),
аз виждам Истината долу - във калта.
Съзирам я съблечена - до голо.
Въргалят я безчислени тела.
Дали със меча на честта се е пробола,
или загърнала се е в мъгла?
Денят на Минотавъра обгръща...
По блудни траектории се стича -
до всекиго достига този ден.
Часовникът ми пясъчен изтича.
Пустиня ражда пясъкът слепен. |
]
Re: Лабиринт
от ANDROID2 на 29.07.2014 @ 13:52:33
(Профил | Изпрати бележка) | Окончателен ли?
Даже няма да ти предложа бас, защото ще загубиш!
Твоят перфекционизъм, твоята амбиция, а понякога и готовността ти да изпълниш всяка препоръка няма да те оставят ... да спечелиш!
:)
Получили са се два смислово различни стиха.
От тази гледна точка новият не е по-добър.
Ефектът на въздействието им и замислянето у четящия е еднакво силно. Първият, бих казал, е рожба на емоциите, на любовта, а вторият на таланта ти.
Остави ги да живеят и двата. Но сега като са два ... ще се раздвоиш, ако се наложи да избираш!
:)
Според мен (знаеш го моето мнение) каквото е изригнало в теб от първия път е най-истинско. Това е поезия!
В някои от "дефектите" се крият ефектите!
Съвет:
Предлагам ти първия стих да го подариш на "второто лице", чието присъствие усещам в стиха, а вторият на всички трети лица.
А, и още нещо, не е възможно мислите ти да бъдат последни по повод на ... устните.
и накрая, аз пък към теб нямам проблем в избора си.
Поздрав е, приятелю!
Не ми се излиза от твоя Лабиринт. |
]
Re: Лабиринт
от missana на 29.07.2014 @ 18:39:11
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти отново за мъдрите думи, Андроиде!
Имаш право. Всяко действие нещо ни носи и нещо отнася - като водата.
Оттам е и "Панта рей" /Хераклит/. Оттам идва и : "Човек никога не може да се изкъпе в една и съща река" /Хераклит/. Оттам следва и:
"Човек никога не може да се изкъпе, дори и веднъж, в една и съща река" /Кратил/.
Та ще го мислим /тепърва/. И както е казано от мъдрите: "Утрото е по-мъдро от вечерта!"
Поздрав и благословение: твой Мисана |
]
Re: Лабиринт
от Lucky68 на 23.07.2014 @ 15:03:55
(Профил | Изпрати бележка) | Светът е лабиринт без изход, но душата знае как да отвори небесните порти. Там души се срещат, а времето не съществува дори като понятие!
Не ми се тръгва от поезията ти, Мисана!
Отивам да си правя пясъчни фигурки :)
Поздрав: Lucky :) |
Re: Лабиринт
от missana на 23.07.2014 @ 16:02:56
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за оценката и за този толкова хубав коментар, Лъки!
Където и да си, бъди максимално релаксирана. Чертай, като Архимед, кръгове по пясъка /ако си на плажа/ и не забравяй, че зад всеки кръг стои по една буква "ПИ", като пищене на гларус, или като питане за нещо, което няма да получи никога отговор. Но главното - наслаждавай се на шума на вълните, чрез който Небесните порти /с помощта на ушите/ по тънкия конец на слуховия нерв, навлизат дълбоко във вътрешността ни.
Поздрав и вдъхновение!: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от Rodenavlotos на 23.07.2014 @ 15:35:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Денят на Минотавъра, или Часът на Минотавъра- за всекиго идва един такъв момент - няма как да избягаме от него. Блъскаш се в лабиринта Живот, обладан от общата лудост на света, от суетата, търсиш изход /защо? след като знаеш, че изход няма!/, опитваме се сами себе си да заблуждаваме...но, в края на краищата идва Часът на Минотавъра. Добре си го написал, приятелю, действа достатъчно подтискащо, което предполагам, че е и смисълът му. Поздрави, Мисана! |
Re: Лабиринт
от missana на 23.07.2014 @ 16:18:00
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, приятелко! И за високата оценка и за този хубав коментар.
Да, известно ми е заглавието: "Часът на минотавъра", но тук става дума за нещо съвършено различно. След Минотавъра на цар Минос от лабиринта на гениалния Дедал /бащата на Икар/, наистина беззачатъчно минотаврите се родиха и мултиплицираха в особено голям размер. А оригиналният Минотавър, вероятно е бил генна кръстоска на бик с човек, видно от изображенията. Очевидно генното инженерство е било известно още в древността /да не забравяме и за кентаврите/. Целта на стихотворението беше по-скоро да споделя някои мисли, като тази, че Духът се храни с пропасти, но от друга страна иска да лети над тях / и редица други/. Да не забравяме, че точно формулираните мисли, сами по-себе си, са носители на поезия. Аз лично не обичам т.нар. "розови бози" в поезията, с които непрекъснато сме заливани - сълзливи, сополиви стихотворенийца, без грам мисъл и разтърсващи прозрения /мой приятел ги наричаше удачно - смес на сперма и сополи/. Не че това не е поезия. Напротив е и то за съжаление, като освен това съставлява и обширен клас. Но, когато чета такива творби, получавам чувството, че до мен се допира слуз и настръхвам.
Приятен ден и ново вдъхновение!
Твой: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от voda на 23.07.2014 @ 23:34:15
(Профил | Изпрати бележка) | Анонимно лесно се говори за "розови бози", Мисана.
Но да си погледнем коментарите... |
]
Re: Лабиринт
от missana на 24.07.2014 @ 00:31:44
(Профил | Изпрати бележка) | Отлично знаеш, Елица, че точно ти не си в списъка на "розовите бози". Ако се засягаш заради други, значи имаш силно развито колегиално чувство, нещо което винаги съм готов да приветствам. В такъв случай, чрез теб, се извинявам на всички онези, които по непредпазливост съм засегнал!
Ти си ме цитирала към оценката, която даваш /и за която сърдечно ти благодаря, както впрочем и за коментара ти/, че съм бил казал: "денят се храни с пропасти". Вероятно е станала печатна грешка. Не денят, а "духът се храни с пропасти"!
Поздрави и прегръдки по четири!
Твой: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от Dimi на 23.07.2014 @ 16:28:56
(Профил | Изпрати бележка) | интересно име за това, което ни очаква
всеки има своя теория, но всички теории си приличат в едно: нищо хубаво не ни чака
странно, а трябваше да бъде светло бъдещето ни
гледай ти, и аз станах философ покрай теб!)))) |
Re: Лабиринт
от missana на 23.07.2014 @ 16:54:45
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Дими, за хубавия коментар! В този ред на мисли, да споделя с теб, че няма нищо по-хубаво от това, че нищо хубаво не ни чака. Защото слизайки до дъното на мрака, ние заставаме все едно пред изгряващото слънце, на принципа - "Най-тъмно е преди разсъмване /зазоряване/!" Да не говорим за това, че мрачните настроения преди старостта, са нашата своебразна ваксина срещу нея /ако я доживеем разбира се/. Веднъж преживяни в по-лека форма, те ни предпазват от трагичното им преживяване на старини, когато няма да ни остане нищо друго, освен да сме оптимисти. А тези два бонуса не са малко, мисля аз.
Защото, който много мечтае за светлина, го спохожда тъмнина, а който живее в тъмнина, ще го споходи светлина, на основата на великия принцип на Лао Дзъ: "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо."
Усмивки от мен и вдъхновена вечер, както и голямо мерси за оценката ти!
Твой: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от IGeorgieva на 23.07.2014 @ 16:52:25
(Профил | Изпрати бележка) | Екзистенциални въпроси и много естетика има в този стих! Истинско удоволствие е!
Поздравявам те за него! :) |
Re: Лабиринт
от missana на 23.07.2014 @ 17:08:09
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ирена, за толкова хубавите думи и за високата ти оценка!
Трогнат съм от вниманието, което ми оказваш и което означава много за мен!
С най-сърдечен поздрав: твой Мисана |
]
Re: Лабиринт
от ganima60 на 23.07.2014 @ 19:07:06
(Профил | Изпрати бележка) | Като мишка в лабиринта,
привлечена от трохичката,
подложена на инсайт проверка,
се опитвам да намеря изхода.
За различните хора примамката е различна!Лабиринтът е модерен и днес,но не е за хора със слаба психика!Смразяваща е болката
от побата и грешката!
Чудовището да си стои в своя лабиринт! |
Re: Лабиринт
от missana на 23.07.2014 @ 20:03:22
(Профил | Изпрати бележка) | Така е. Всички сме като тази нещастна мишчица.
Може би, защото баща ми извършваше изследвания в борбата срещу рака, инжектирайки бели мишки и плъхове /като опитни животни/, обикнах тези същества. Те се ориентират значително по-добре в лабиринти от хората. Това е научно доказан факт.
Всяко нещо на този свят може да се третира и като лабиринт. Защото лабиринтът е всъщност граф и спада към т.нар. Теория на графите /по отношение на изучаване на свойствата му/. В този смисъл, той не само, че не е вън от модата, но обратно - става все по-модерен. Съществува един универсален алгоритъм на Тремо, позволяващ излизането от произволен едносвързан лабиринт. Но ако лабиринтът е достатъчно сложен /какъвто смятат, че е бил този на Дедал/, може да се окаже, че следвайки този алгоритъм, излизането ще се случи най-рано след 120 години, а с толкова време за живот едва ли, който и да е човек разполага. За многосвързани лабиринти, не мисля че съществува универсален алгоритъм за излизане. Оттам със сигурност човек излиза единствено като скелет. А животът, за най-голямо съжаление, е многосвързан лабиринт!
Благодаря Ви за този коментар, който ми позволи да споделя мнение по някои важни аспекти на феномена, наречен "Лабиринт". |
]
Re: Лабиринт
от ganima60 на 23.07.2014 @ 19:10:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Извинявайте!Думата е пробата и ......... |
Re: Лабиринт
от apostola на 23.07.2014 @ 20:05:25
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотно стихо, Мисана! За всички идва денят на Минотавъра!
Стихото излъчва страхотен заряд на отчаяние, на разочарование
от лабиринта на света, който е без изход. Ние живеем в една илюзия
за хубаво бъдеще!
"Часовникът ни пясъчен изтича.
Пустиня прави пясъка слепен."
Беше удоволствие да прочета и да се настроя философски!
Поздрави от мен! |
Re: Лабиринт
от missana на 23.07.2014 @ 21:15:24
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле! И за високота оценка и за този хубав коментар.
Желая ти много нови поетични успехи!
Твой: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от missana на 23.07.2014 @ 22:10:16
(Профил | Изпрати бележка) | Нека всеки, който желае да прочете стихотворението ми "Лабиринт" да знае, че то претърпя известни редакции, за които ми е съвестно да моля админите да ги извършат. Редактираният и окончателен вариант ще постна в друг сайт. Той е следният:
Лабиринт
Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен.
Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети.
Денят на Минотавъра пронизва...
Амбицията ражда суета.
Надвесил се над бездна (от корниза),
аз виждам Истината долу - във калта.
Съзирам я съблечена - до голо.
Въргалят я безчислени тела.
Дали със меча на честта се е пробола,
или загърнала се е в мъгла?
Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стича -
до всекиго достига този ден.
Часовникът ми пясъчен изтича.
Пустиня ражда пясъкът слепен.
Освен това ползвам случая, за да споделя, че и предходното ми публикувано стихотворение: "Истината е някъде там", с линк в Хулите:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=174667
също претърпя сериозна редакция и окончателният му вариант /който ще бъде публикуван в друг сайт/ е следният:
Истината е някъде там
("Дойдоха като социалисти и ще си отидат като такива! " /Черен Джак/)
Сега не били вече комунисти.
Така се случило - виновно било времето.
И днес са антипросяците, молещи амнистия,
на давност позовавали се в съвремието.
От тяхната "невинност" омерзени,
с мизерни пенсии и мършави заплати,
хронично болните формират население,
стокхолмски тачат своите палачи...
Червените термити са навсякъде.
Изядоха в родината си даже пясъка.
Повръщат го за вили и хотели някъде -
в луксозни кътчета с Неронов блясък.
Поемащи "вината със мезета"
в най-пищните банкетни зали -
те никога не си заплащат сметката,
но от Вителий биха повече изяли.
Крале на пропагандата и на лъжите,
с учител - Гьобелс фабрикуват слухове.
Държейки в заблуждение тълпите,
купуват всички неспокойни духове.
Човешката история не e отметнала
подобен феномен и спорят учените.
Маймуната на Дарвин не пометнала
и комунист родила някога във джунглите.
* Нерон - прочут римски император, отдал се на пищно строителство и разврат. Запалва Рим и преследва християните:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD ;
Вителий - римски император, прочул се и със своето чревоугодничество:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B9 |
Re: Лабиринт
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 23.07.2014 @ 22:13:55
(Профил | Изпрати бележка) | Аз мисля, че лабиринт без изход няма,
даже и Лъва е извън клетката при инверсия.. |
Re: Лабиринт
от missana на 24.07.2014 @ 00:52:17
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Краси! И за оценката и за този, както винаги, нетривиален коментар, съпроводен и от малко развлекателен математически фолклор - как се лови лъв в пустинята чрез инверсия.
Права си, наистина лабиринт без изход няма. Но от това, че нещо съществува, съвсем не следва, че може да бъде намерено. Съществуването и конструктивната познаваемост, уви, са съвсем различни неща.
В математиката има много теореми за съществуване, които просто нямат конструктивно доказателство. Аз например мога да знам, че на света съществува единствена жена, която би ме направила щастлив. И никога да не я открия. Това, че знам за съществувянето й, по никакъв начин не ми дава ключ към алгоритъм за намирането й. Така е и с изхода на лабиринта "Живот". Съществува, но може да се окаже конструктивно неоткриваем. Като входа към мистичната Шамбала.
Сърдечени поздрави от мен!
Твой: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от shrike на 24.07.2014 @ 04:06:56
(Профил | Изпрати бележка) | Минотаварът е особен символ. Полу-звяр отблъснат от най-скъпото - майката и предаден от на-близкото - сестрата, затворен в мрака на собствената си уродливост и в плен на самотата... Едва ли има по-тъжна аналогия на човешкия живот от тази на Минотавара в лабиринта.
Изключително въздействащ текст. Поздрав! |
Re: Лабиринт
от missana на 24.07.2014 @ 09:39:15
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, shrike! За високата оценка дадена за текста ми и за този толкова стойностен коментар. Наистина, всички имахме нужда да си припомним за тази - друга и тъжна, страна на Минотавъра, която ни напомня, че той е донякъде наш полубрат. Свързвали сме го почти винаги със символа на заплахата и похищението, дебнеща в лабиринта на цар Минос, а също и с мита за Тезей и Ариадна.
Сърдечен поздрав от мен! Лек ден и ново вдъхновение!
Искрено твой: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от melange на 24.07.2014 @ 10:37:51
(Профил | Изпрати бележка) | Прочетох и първата, и втората редакция на текста.
Хубав стих, въздействащ. На мен ми въздейства по такъв начин, че ме накара да избягвам да мисля за този ден.
Поздравления! |
Re: Лабиринт
от missana на 24.07.2014 @ 11:48:05
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, melange!
Много стойностен коментар си направила.
Уви, в мисълта си можем да отпъдим денят на Минотавъра, но това едва ли е по-добре от щраус укрил се под крилото си. Реалността на Минотавъра приижда с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек! Затова е по-добре да сме поне имунизирани. А това може да се случи само, ако широко отворим вратите на мисълта си за ужаса. Само така ще се избавим от него. Така постъпват и в психоанализата.
Благодаря много за посещението, което ме трогна!: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от voda на 25.07.2014 @ 03:07:23
(Профил | Изпрати бележка) | "Духът се храни с пропасти,
но иска винаги над тях да полети"
Тази мисъл ме впечатли, но съм я цитирала погрешно при оценяването.
Извинявам се, Мисана. :)
Иначе, от всеки лабиринт би трябвало да има изход...
Поздрави! :) |
Re: Лабиринт
от missana на 25.07.2014 @ 03:46:26
(Профил | Изпрати бележка) | Мила, Елица! Толкова си коректна. Това е рядкост в наши дни.
В коментара си към Краси Янкова Звездокрил, дадох подробно разяснение на повдигнатия от теб въпрос, че всеки лабиринт има изход.
Да, изход безусловно съществува винаги - по самата дефиниция на лабиринт. Но лабиринтът може да е толкова сложен, че в рамките на времетраенето за съществуване на цялото човечество, нито един от известните алгоритми за излизане от лабиринта да не може да ни доведе до изхода му. Следователно този изход съществува само де юре, но не и де факто - за нас. Всъщност досега е известен само един универсален алгоритъм за излизане от произволен едносвързан лабиринт. Нарича се алгоритъм на Тремо. Но при достатъчно сложен лабиринт, човек, ползващ този алгоритъм не би излязъл примерно за по малко от 1000 години, което означава, че за живите хора този лабиринт все едно е без изход. Те могат да излезат само по случайност от него.
За многосвързани лабиринти не съществува универсален алгоритъм за излизане.
Представи си, че аз ти кажа. На планета от млечния път, Елица, съществува единственият мъж, в когото би могла да се влюбиш. Фактът, че узнаваш за съществуването му, не ти дава дори и идея за намирането му.
Сърдечен поздрав: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от voda на 26.07.2014 @ 02:41:53
(Профил | Изпрати бележка) | Удивлявам се и на знанията ти, и на духовната ти енергия, Мисана, да отговаряш толкова подробно на всеки.
Мен вече не ми се говори, затова само оценявам и рядко се изказвам под някой стих. Не го приемай лично...
Поздрав от края на света! |
]
Re: Лабиринт
от missana на 27.07.2014 @ 00:20:19
(Профил | Изпрати бележка) | За мен Елица, уважението е по-важно от мързела, въпреки, че още Хораций се е произнесъл авторитетно: "Блажен е онзи, който не е вкусил никога труд през живота си!", а Фридрих Ницше е казал: "Целият този труд и суетня е само в името на онези, които ще се възползват и приберат плодовете от всичко това, без да вземат никакво участие в него!" /Ницше - "Веселата наука"/.
След като хората са ме прочели и уважили, редно е и аз да ги уважавам. Не искам да бъда типичен пример на мисълта на древногръцкия философ Демокрит /който заедно с учителя си Левкип е положил основите на учението за атомизма/: "Това, което остарява най-бързо на този свят е благодарността!". Все пак живеем хилядолетия след него и би следвало да се възползваме за добро от мъдростта му.
От никого не бих изисквал да коментира мое стихотворение, дори да го харесва до прималяване. И на никого не бих се обидил, ако не го направи. Коментирането трябва да дойде единствено по силата на вътрешен подтик, получен от читателя. Тогава е смислено и ценно. Другото е куртоазия или криворазбрано приятелство и колегиалност.
Затова високо оценявам факта, че не ме коментираш. Той е очевидно плод, освен на онзи полезен и здравословен мързел /за който стана дума по-горе/, и на факта, че творчеството ми не предизвиква този вътрешен подтик за коментар у теб /за който вече говорих/. Но при всички случаи ценя повече твоята искреност, отколкото бих понесъл едно твое лицемерие.
Поздрав и от мен - от реципрочния край на света! |
]
Re: Лабиринт
от mpaloma на 25.07.2014 @ 09:22:40
(Профил | Изпрати бележка) | Да... в края наистина идва Часът на Минотавъра, но защо
търсиш изход от лабиринта Живот...
Поздрави за стиха, Мисана! |
Re: Лабиринт
от missana на 25.07.2014 @ 18:28:16
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотна си, мпалома! Много умна глава. Такъв хубав въпрос задаваш:
"...защо търсиш изход от лабиринта Живот...?"
Много смислен въпрос. Работата е там, че в съзнанието на повечето хора Животът се припокрива със Света. Но не е така в моето съзнание. За мен Света и живота са две различни неща А аз съм казал:
"Светът е лабиринт без изход".
И действително, кой досега е успял да излезе жив от този свят? Лутаме се в него като в лабиринт без изход, защото накрая не намираме продължението на живота, губим: любовта, щастието, вярата и надеждата...губим последователно всичко. Съжалявам ако съм те разочаровал с обяснението си, но с по-добро не разпалагам.
Благодаря ти за високата оценка и за този хубав коментар!
От мен весели празници и бъди щастлива!
Твой: Мисана |
]
Re: Лабиринт
от Mouse на 25.07.2014 @ 23:33:46
(Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми!
"Амбицията ражда суета." - жестоката истина.
Всеки се спира на отделен откъс, тълкува го по различен начин, но на мен ми харесва: "Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети."
Поздравления за дълбокия смисъл, поне този който открих аз. |
Re: Лабиринт
от missana на 26.07.2014 @ 00:08:03
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ана, за този хубав коментар, който направи! Трогнат съм наистина.
Желая ти възможно най-хубаво прекарване на уикенда и силен старт на новата седмица!
Сърдечен поздрав: Младен Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
