автор: Lucky68

на моя син

И аз избрах.
Най-лошият от всички
и от всички прокълнат,
да опитомява вълчите ми мисли
и като мен да знае
да живее на инат.
В разпраната утроба на Вселената
той пали всичките звезди.
С димящи буци сол във вените
покръства мракът ми
и дяволски мълчи.
Не е светец.
Венецът му е трънен.
Избол очите на страха
прекрачва догмите
и времето.
Воят ми превръща
в светлина.