автор: rumpel

Във снежната топка сърцето от въглен
топеше човека от лед.
На покрива котка с очи жълто-кръгли,
чертаеше фин пирует.
Подухваше нервно към юг севернякът,
сковаваше всичко във мраз.
Облещена гневно луната сред мрака
замяташе лъскав атлаз.
Декември е мида. С крачето си лази
в удавен с мъгли океан.
Досадата идва под форма на празник,
от болки човешки пиян.