автор: giro

Тази пролет дойде по график, може би дори по – закономерно от друг път – просто цяла зима си беше като пролет, кокичета имаше още в началото на януари. През март вече горските поляни звънтяха в теменужено пипи...

Аз много обичам теменужки. Разбира се, това не е твърде оригинално, но винаги им се радвам съвсем по детски. Те са така красиви сякаш някакво малко елфче-художник пролетно време обикаля гората и с вълшебната си миниатюрна четчица /вероятно „Да Винчи”/ ги оцветява с техните толкова обикновени и все пак необикновени цветове...

Знаеш – теменужките цъфтят на туфички в тревата и приличат на весели момиченца от Първа група на Елфическата детска градина, изведени от Госпожа Елфина, за да поиграят навън, докато е пролет.
Понякога можеш да намериш някоя теменужка съвсем встрани от групата – тихо, но любопитно щръкнала между мъхчета и камъчета, сред боровите иглички, нападали още през есента. Оросена с мънички, кръгли капчици, все едно Самият Дядо Боже й е дал благословия...
Искаш да я откъснеш, нали?! А колко бързо след това повяхва, въпреки любовта и грижите ти, въпреки кристалната вода, в която си я натопил, уж, за да я имаш завинаги?

Когато видях първата теменужка за сезона, импулсивно я откъснах, за да остане само моя.
Обичам ги тези теменужки, искам всички те да са само мои! Само аз мога да ги обичам, нали?!
Още в ръката ми, по пътя към приготвения за нея кристален кувьоз - ракиена чашка с планинска вода - тя клюмна безтегловно. Отказах се от реанимация. Нежно я положих между две визитни картички в портфейла ми и я нарочих за теб. Не аз, ти ще я имаш, защото те обичам като нея! Пък и само аз мога да те обичам така...

След известно време, вече сред хъркащата в адски дисонанси градска какафония, извадих на светло този хербарий – внимателно, за да не скъсам нефелната му тъкан. Теменужката беше приказно красив покойник върху чисто бяло ложе. Целунах я, но нали не съм принц, тя не се съживи.

Няма да ти я дам, не съм некрофил, живота обичам. Също и теб.
Ех, сега, в края на сезона, вече няма теменужки, но ти ме чакай до следващия сезон...