автор: iren5

Слънце... есенните му лъчи листата на дърветата прегарят, но лятното море е някъде далече...
„Обичам те, която и да си...” - прочетох в листа мой и... мисълта потече...
Уж думи пет от Някой непознат... уж само някакъв си ред, а как Душата ми съблече...

„Обичам те която и да си...” Сигурно е странно... за мнозина...
Влюбена във Някой – непознат...
Все мисля, все си го представям... измислена картина...
Възможно ли е да обичаш Някой, без да го познаваш? За да обичаш... трябва ли причина?

„Обичам те, която и да си...” – поражда може би... въпроси...
Не... не питам, защо точно мен... аз искам такава Любов, която не мъка, а щастие носи.
Любов, която се просто раздава. Любов, която взаимност не проси.

И сякаш отваря пред мен... да, виждам нови простори...
... подреждам поредния пъзел в главата си...
Когато се налага дори и да спори,
но държейки силно ръката ми... Истината да ми говори!


Дали съм го викала? Може би... да... може би съм го пожелала...
Някой, за който да е важно, да вижда усмивка на моето лице...
Без да обещава нищо - заедно да сме
докато и на двамата ни е приятно и ни е добре!

И на въпроса – „Какво ще правиш?”- зададен от мен...
В някое утро споделено...
„Ще те обичам и този ден!” – да отговори развеселено...
А щастието ми... във този миг в очите му ще бъде отразено...

И си мисля... Ако Той има същото... странно към мене влечение...
Ако ме обича, която и да съм...
Знак на Съдбата ли е това? Или е просто някакво... Съвпадение?
Истина или... сън...