автор: galiakara

Не страдай, сърце! Повярвай, не заслужава!
Забрави ли колко пъти той те предава?
Свито в тъжните дни как тревожно туптеше,
в нощите - Луната единствен приятел ти беше...

Почини си, сърце! Сега си вече свободно.
Поеми дъх дълбок! Пърхай и радвай се волно!
Можеш без страх да мечтаеш, да се надяваш!
Можеш вече да пееш, обич да вземаш и даваш!

Спокойно, с усмивка новата страница отвори!
Трудното остана назад. Чакат ни слънчеви дни!
Ето тъй! Чувствам вече твоя ритмичен ход.
Чудесата започват сега, с кодово име: ЛЮБОВ!


09.07.2014г.
Хасково