автор: mariniki

тук си... а всъщност
никога не си си отивал...

чуваш ли как дишам в нощното тихо
докато
лепиш по клепачите ми
онези мили неща
изрязани от случайни цветни петна
с меко връхче на мигли
усещане за нещо специално
виолетовото събира до извивката на съня
крайната точка на болката
където сънувам неказани думи
когато не спя
с мастилен нюанс от минало
и с бледо лилаво от сега
съблазняващо мислите в многоточия
по които вървиш
когато търсиш в тъмното
пътя към мен...
до... нежната точка на пресичане
в жадното топло на
зениците ни


моите почитания, сър Коен... In My Secret Life ~ Leonard Cohen