- Заповядайте, господин Ричмън - покани го професоршата.
В предверието нищо не се е променило от първия път когато влезе в тоя дом. Странна и еднаква е женската логика по цял свят. "Нека да остане така" - упорства тя до инат. Забравяйки, че
трябва тя да привлича мъжкото внимание, а не картина или коя статуетка е променила с няколко сантиметра месторазположението си в отсъствието на съпруга. Голямата ваза с добре аранжирани изкуствени цветя, най-очевидно с нетърпение очаква мъжката ръка за да бъде преместена някъде другаде. Защото женската странност имаше и продължение. След поява в къщи, домакинът ще бъде помолен, нека пренесе нещо другаде в името на по-голямата естетика и хармония в домашния интериор.
По същата посока не крачеха нейните дрехи. Облечена е сега в лек и спортен стил. Семпъл видимо, но в никакъв случай не и докосващ безвкусицата. Телосложението личи, прието е добре от белия спортен панталон. Между реверите на леката спортна блузка, наднича любопитно малко колие. Опитва се да отклони впечатлението, че след минути притежателката му ще се отзове сред вихъра и адреналина на спортното занимание.
Агент Пол Ричмън нямаше дори капчица представа, наблизо има ли спортно съоръжение. Още по-малко някой клуб със спортна ангажираност. Миг невнимание, което вече не може да се компенсира с нищо. Раздвижващите тялото занимания, обикновено протичат в по-тесен кръг от лица. Зад него, често има и по-широко начертан от участващите в емоционалните и физически часове на упражненията.
- Извинете. Вашият съпруг спортува ли?
Леката кокетна усмивка е приемлива и разгадаема. "Забелязахте как съм облечена. Благодаря. Ще задоволя и любопитството ви".
- Малко. Главно заради приятели и колегите от университета. Напоследък е завладян от своите научни опити и рядко си заделя време за това. И без друго, още от студентството Саймър не е измежду поклонниците на спортуването.
Ето още един факт от човешката природа, който от векове чака някакво разумно обяснение. Професор Брукс е медик, а кой по-добре от лекаря знае ползата от движението на хората, особено които водят заседнал живот.
И докато при Саймър Брукс нещата изглеждаха някак очевидни, пропускът със съпругата е видимо ненадеждно поправим. Може би напоследък някой да е проявявал по-засилен интерес около бяганията по алеята или в тенис-рокличка на заслужаващата си гледката професорша. И някак си между комплиментите да проверява до къде са стигнали резултатите в медицинската лаборатория. Уви, сега вече да се разчита на информация в тая посока от приятели на дамата е неблагоразумно. Може да затвори от несъобразителност някоя врата с полезна информация. Дамата не е била обект на специално наблюдение и това обстоятелство предупреждава, че от кранчето няма да текне полезно.
Докато размишляваше над плетеницата, изглежда без да иска е метнал и несъобразително поглед към хладилника, уловен е от домакинята, а някои колеги в Бюрото се хвалеха. Не допускали дребни пропуски в работата.
- Искате ли да пийнете нещо по-силно? - попита гостоприемно жената и определено се насочи да отвори вратата на домашния помощник.
- Не, благодаря - отказа Пол Ричмън и усети как леко се разминава с убедителността.
- Да ви направя кафе? - предложиха му друго.
Трябваше да откаже искрено. Защото видя дъното вече на две картонени чаши от автомат, докато обмисляше подробности около предстоящия разговор. Прие да бъде изстуден натурален сок, макар съзнателно да го избягваше в горещини като днешната. Ще бъде неуместно да откаже всичко, защото само човек без сетива ще пропусне настъпилата промяна. Госпожа Сюзън Брукс открито изпитва доверие. Повярвала е, че единствено щатските и федералните ще могат да направят нещо за откриването на нейния съпруг.
Въздухът в стаята е хладен и чист. Семейният климатик оправдава рекламата си, а домакинята въпреки сполетелите я напоследък тревоги, продължава съвестно важната си роля в тоя дом.
Цветко Маринов