| Празнотата, която обвързва* Днес ще ти пиша думи, които започват с Л. И първата ще е лудост.
лудост
любов
люлка
люляк
лен
Лукреция Борджия
лилаво
лумпен
лустро
латерна
лято
левитация
лоялност
ламперия
лъст
лемур
Лъдлъм
лидокаин
Ноздрите ми са широко отворени. Поглъщат осезателно нищото. Пустотата. И отвъд. Отвъд пустотата е празнота. От онази, в която ти се завърна, и към която аз все бягам. Давай да пришпорим жребчетата! С все сила. През безкрая. Към края на нищото. И отвъд. Пустотата, в която Утре няма как да се случва. Давай! Като изредим наум всички думи и всички азбуки. Като преминем през пустинята и съберем очи с хоризонта. Като се събудим рефлекторно и заспим лидокаиново. Като извием телата до степен на пречупване. Като отречем душите до степен на харесване. Като намразим онова, което някога сме обичали. Давай да бързаме!
Ей там, в оня невидм ъгъл на стаята е свита на кълбо болката. Онемяла от надеждата за докосване. Шшшът, тихо! Не поглеждай нататък! Може да сетиш какво е състрадание. И тогава няма спасение.
Пришпорвай жребчетата! Давай!
Когато Лукреция Борджия беше лемур, а лидокаинът се разтваряше като люляков аромат в лудостта на онова лилаво лято и най-любовната целувка.
*Дан Симънс, Хиперион
Публикувано от aurora на 16.07.2014 @ 09:29:36
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Празнотата, която обвързва*" | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Празнотата, която обвързва* от Rodenavlotos на 16.07.2014 @ 10:35:22 (Профил | Изпрати бележка) | Пустотата е едно. Празнотата е друго. Разликата е огромна. Нещо като понятията "сам" и "самотен", "alone" и "lonely". Поне аз така го разбирам. Тези дни и аз съм изпаднала в едно подобно състояние- да мисля за пустотата, в която Утре няма да се случва. Неща, за които досега не си позволявах да разсъждавам. Странно защо сега се размислих. И защо така се разбързах напоследък. Да изливам в думи онова, което се е насъбрало в сървъра ми до този момент. Може би някаква интуиция. Иска ми се да имам достатъчно време, което е затворено в интервала, през който могат да бъдат изброени всички думи и всички азбуки. Но едва ли го имам. На теб, обаче го пожелавам.
Много мисли събуди у мен този твой текст, Ваня. Допадна ми страшно тази твоя азбука на любовта и болката. Прегръдки! |
Re: Празнотата, която обвързва* от erka (elokolska@abv.bg) на 16.07.2014 @ 10:52:20 (Профил | Изпрати бележка) | :)...доста състрадателно е това, да не позволиш на някой
да си спомни какво е състрадание...лудичка Shrike :)))
...любов...лилаво...левитация........Приветчета - летни!!! :) |
Re: Празнотата, която обвързва* от mariq-desislava на 18.07.2014 @ 14:12:11 (Профил | Изпрати бележка) | Силни са ти текстовете напоследък, ама и аз какво обобщение джаснах.:) Това, което ми харесва при теб е, че винаги в думите ти има страст, а точно това е, което ни прави живи. |
Re: Празнотата, която обвързва* от mariniki на 05.08.2014 @ 21:58:19 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | ласка
ладия
лебед
линия
луна
лъч
лъжа
когато ласката като лъч от тиха самотна луна, премине линията на безкрая, думите се превръщат в лебеди,
са чисти и бели, макар и самотни... там, където няма лъжа...
няма болка... само ладия от сърце с която да преплуват безкрая..
*
shrike, чета те с душата си...
прегръдка и поздрав
за теб.. |
Re: Празнотата, която обвързва* от lubara на 25.08.2014 @ 09:06:41 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | И името ми започва с "л". Твоите неща са чудесни текстове за моноспектакъл, остава да се намери артист/ка/, празна зала и лунна вечер! Поздрави, Shrike! А, и луната е с "л". |
| |