Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 548
ХуЛитери: 3
Всичко: 551

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: poligraf
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПразнотата, която обвързва*
раздел: Други ...
автор: Shrike

Днес ще ти пиша думи, които започват с Л. И първата ще е лудост.

лудост
любов
люлка
люляк
лен
Лукреция Борджия
лилаво
лумпен
лустро
латерна
лято
левитация
лоялност
ламперия
лъст
лемур
Лъдлъм
лидокаин

Ноздрите ми са широко отворени. Поглъщат осезателно нищото. Пустотата. И отвъд. Отвъд пустотата е празнота. От онази, в която ти се завърна, и към която аз все бягам. Давай да пришпорим жребчетата! С все сила. През безкрая. Към края на нищото. И отвъд. Пустотата, в която Утре няма как да се случва. Давай! Като изредим наум всички думи и всички азбуки. Като преминем през пустинята и съберем очи с хоризонта. Като се събудим рефлекторно и заспим лидокаиново. Като извием телата до степен на пречупване. Като отречем душите до степен на харесване. Като намразим онова, което някога сме обичали. Давай да бързаме!

Ей там, в оня невидм ъгъл на стаята е свита на кълбо болката. Онемяла от надеждата за докосване. Шшшът, тихо! Не поглеждай нататък! Може да сетиш какво е състрадание. И тогава няма спасение.

Пришпорвай жребчетата! Давай!

Когато Лукреция Борджия беше лемур, а лидокаинът се разтваряше като люляков аромат в лудостта на онова лилаво лято и най-любовната целувка.

*Дан Симънс, Хиперион


Публикувано от aurora на 16.07.2014 @ 09:29:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Shrike

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 19:48:57 часа

добави твой текст
"Празнотата, която обвързва*" | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Празнотата, която обвързва*
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.04.2018 @ 11:55:31
(Профил | Изпрати бележка)
Л...


Re: Празнотата, която обвързва*
от Rodenavlotos на 16.07.2014 @ 10:35:22
(Профил | Изпрати бележка)
Пустотата е едно. Празнотата е друго. Разликата е огромна. Нещо като понятията "сам" и "самотен", "alone" и "lonely". Поне аз така го разбирам. Тези дни и аз съм изпаднала в едно подобно състояние- да мисля за пустотата, в която Утре няма да се случва. Неща, за които досега не си позволявах да разсъждавам. Странно защо сега се размислих. И защо така се разбързах напоследък. Да изливам в думи онова, което се е насъбрало в сървъра ми до този момент. Може би някаква интуиция. Иска ми се да имам достатъчно време, което е затворено в интервала, през който могат да бъдат изброени всички думи и всички азбуки. Но едва ли го имам. На теб, обаче го пожелавам.
Много мисли събуди у мен този твой текст, Ваня. Допадна ми страшно тази твоя азбука на любовта и болката. Прегръдки!


Re: Празнотата, която обвързва*
от erka (elokolska@abv.bg) на 16.07.2014 @ 10:52:20
(Профил | Изпрати бележка)
:)...доста състрадателно е това, да не позволиш на някой
да си спомни какво е състрадание...лудичка Shrike :)))

...любов...лилаво...левитация........Приветчета - летни!!! :)


Re: Празнотата, която обвързва*
от mariq-desislava на 18.07.2014 @ 14:12:11
(Профил | Изпрати бележка)
Силни са ти текстовете напоследък, ама и аз какво обобщение джаснах.:) Това, което ми харесва при теб е, че винаги в думите ти има страст, а точно това е, което ни прави живи.


Re: Празнотата, която обвързва*
от mariniki на 05.08.2014 @ 21:58:19
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
ласка
ладия
лебед
линия
луна
лъч
лъжа

когато ласката като лъч от тиха самотна луна, премине линията на безкрая, думите се превръщат в лебеди,
са чисти и бели, макар и самотни... там, където няма лъжа...
няма болка... само ладия от сърце с която да преплуват безкрая..

*
shrike, чета те с душата си...
прегръдка и поздрав
за теб..


Re: Празнотата, която обвързва*
от lubara на 25.08.2014 @ 09:06:41
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
И името ми започва с "л". Твоите неща са чудесни текстове за моноспектакъл, остава да се намери артист/ка/, празна зала и лунна вечер! Поздрави, Shrike! А, и луната е с "л".