по Робърт Бърнс
Само аз не бях вилняла
в цъфналата ръж.
Само аз не бях видяла
някого веднъж.
Вече си отиде Джени -
като летен дъжд.
С мокри дрехи до колени,
с аромат на ръж.
Днес е бъкана с поети
цъфналата ръж.
Пише всеки втори, трети
за ръжта веднъж.
Чак ме хвана срам понеже
тъй не срещнах мъж,
за да го целуна с нежност
в цъфналата ръж.
После се разплаках. Някак
тъжно е веднъж
никой да не те е чакал -
в цъфналата ръж.
Закъсняла съм безславно
да измисля мъж.
Прецъфтяла е отдавна
цъфналата ръж.