автор: traveling_musician

Изкачваме черно-белия път
и залезът стреля в челата ни.
Глъхне зад нас на морето гласът,
стегнал на възел сърцата ни.

Чука последният чук на деня -
молитва, на камък обречена.
А някъде юлските птичи ята
се къпят във нашите песни.

Утре, под някой жесток листопад,
може би пак ще открием
перли от тайния бисерен свят,
които зад изгрева скрихме.

И ще чакаме друг юли, когато
сладолед на хвърчило ще литне.