Пробивам мантинелата на съществуването
И предизвиквам се отчасти
Надзъртам плахо през решетките
Успивам властните реки
И тутакси залепват крехки пръсти
По непредсказуеми лица
Обръщам се наопаки
Занемарявам нежна суета
Омаломощавам бледи опити
За безобидни разочарования
Откакто глухо придойдохме
През мнимо откачените стени
Препъвахме се в костенурките
През необятните им спомени
Простиха на разочарование
Успяло да се разгневи
И мимолетно се разпъваме
Сред пясъци, обвити във утайка
А страстите ни биха предпочели
Безлично оправдани упования