автор: liulina

Не съм безпътна,
пътник съм,
не съм бездомна,
а душата ми е скитник …
Признавам,къщата ми пълна,
кънти от земно време,
битът животът ми погълна,
докато всевишният ме вземе …
Стъпките ми не оставят бъдещи следи,
както казват малка съм във всемира,
още малко след, ще се помни моето преди,
когато някога и в спомена умирам …
С пръсти живо ровя в пръста,
която някога ще ме повика,
вървя с очи по тази тук земя
и само с поглед в облаци прониквам …