автор: Mia2442

Не мога да летя. Страхувам се. Губя контрол и животът ми зависи от някакъв пилот, който може просто да е недоспал.Вярно, ще ми приведете статистики, че шансът да умра в самолетна катастрофа е много по-малък, отколкото в автомобилна такава. И все пак си мисля, че ако Творецът искаше да летим, щеше да ни даде криле.
Затова и винаги клинча, ако трябва да се ходи в командировка със самолет. Ще кажете, че един 40 и кусур годишен мъж би трябвало да е по-смел. За смел – смел съм – мога да се изправя с голи гърди и срещу най-страхотната блондинка./ особено, ако и тя стори същото/ Но, виж, за летенето, се разтрепервам, получавам сърцебиене, потене, гадене, а сигурно и хипертрофия на простатата. Изнамирам хиляди хитроумни начини, за да отиде някой друг.

Но при последната командировка нямаше как – наскоро бях извадил болничен лист и вече и джи-пито нямаше да ми даде нов. Със свито сърце си събрах багажа – сигурно ми е за последно, казах си аз, като тръгнах към летището. Там много подробно оглеждах самолетите, но не видях видими дефекти. Когато седнах, веднага си закопчах колана и зачетох инструкциите при разхерметизиране. А и даже се прекръстих /аз, дето съм атеист/ - ама знае ли човек – там, горе, си по-близо до бог, аллах и други висшестоящи – хубаво е да сме в добри взаимоотнoшения. Когато излетяхме, така се напрегнах, че май само моето напрежение крепеше самолета във въздуха.

И тогава Я видях. Принцеса в униформа на стюардеса. Имаше най-съвършенните крака, но очите й...Очите й, братче, бяха като лагуни, а усмивката...Усмивката й можеше да топи глетчери и да обърне посоката на Гълфстрийма. С една дума – влюбих се.

- Чай или кафе? – попита тя.

- Романтичен следобяд на Ривиерата. – поръчах аз. И тя, братче, не, не ми отказа, просто ме подмина.

Но и това ми стигаше – тази усмивка ме покори... Ама съм и аз магаре – при следващия полет ще й подаря рози, а може направо и годежен пръстен.
Замислих се, дали да не направя един припадък – сигурно тя ще ми направи изкуствено дишане” уста в уста” – а това е толкова изкусително.

Но се въздържах, нека стигнем! Обаче ще й разуча полетите и при всеки полет ще й подарявам рози – няма как да не ми обърне внимание.

И вече почвам да си мисля –дали предлагат абонаментни карти за този полет – е, какво толкова, качваш се и летиш, нали?:)


Omnia vincit amor* / лат/ - любовта побеждава всичко