автор: rumpel

С трясък, свлече небето до голо
и разнесе гърмът колендро.
Грабна немия лебед във полет,
овъгли снежнобяло перо.

Болка парна ранената песен.
Хвана въздухът тъжен акорд.
Беше тъмният облак надвесен
над крилото, забавило ход.

Не успя да свали ураганът
устремената птица със гняв.
Сред стихията горд би останал,
само който е с пламенен нрав.