С Алан Парсънс сме сами.
Звънят камбаните на неговият свят.
Свещта догаря,кучетата спят.
Малкият Ханс сънува бели.
И кокошките отдавна спят.
Сънуват някой дебел,шарен петел.
Дали са сестри по разум ?
Ей сега ще проверя...
Казват сън,че бил живота,
а пък вечност бил съня,
ала скриват и от себе си мига,
в който се събуждат изпотени.
Като лишени от десерт хлапета
отваряме очи обидено и знаем,
че пак не сме това,
което сме сънували.