автор: marvik

В зимното утро храня врабчета
с царевично брашно, смляно фино.
Те подскачат със мокри крачета
по перваза на близкото кино.

Част от него е зала игрална,
с ротативки, рулетка и покер.
Крупиетата с жест театрален
редят колоди карти без жокер.

Влизат хора с надежда поредна,
точно днес да ударят джакпота.
Проиграват стотинка последна
и проклинат си после живота.

Чурулика вън ято врабчета
с пълни гушки, доволни и сити.
Леден къс се разби на парчета
до крака на един посетител,

току-що напуснал казиното.
Към небето над него поглежда,
живота си както проклина, той
съзря в този знак нова надежда.

Вижда също пълната стряха
с врабчета и гълъби влюбени.
На мига осъзнава, че грях е
да жали парите изгубени...

Бърка в джоба, забързано вади
пликче, пълно с кашу и фъстъци.
Хвърля ядки на птиците гладни
и закрачва щастлив към дома си.

10 февруари 2014г.