автор: giro

Приятелю Висоцки, пиша ти,
прости ми нелепата дързост!
Вечерта разпилян изблъсква ме вкъщи
и трябват ми водка и твоята музика...

Алкохолът любовно във мене се впива -
обичам го без да разбирам от химия...
Но разбирам и търся те, тъй не заспивам
преди от гласа ти глътка гняв да изпия.

И гневен съм днес, но някак си тъжно...
Висоцки, приятелю, не изключвай звука!
И във мен, и при теб отдавна е тъмно,
но, моля те, пей! Аз пиян ще мълча.