автор: Drugiyat

Понякога си мечтая,
в една прекрасна утрин
да събудя дъжда.

Да докосна вятъра
и го оставя да говори,
да успокоя езерото на мечтите си
и се огледам в очите му.

И когато дъждът заплува
по листата на душата ми,
капките му да се превърнат в птици
и полетят натам, където някой ме чака,
без да знае за мен.