Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 789
ХуЛитери: 1
Всичко: 790

Онлайн сега:
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСамота .... в социалната мрежа
раздел: Разкази
автор: Mouse

Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре е понеделник и са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, искрено им завиждам. Което значи, че съм пред компа с чаша вино, с поредната чаша вино. Пак тъпея. Лягам, гледам телевизия, загасям лампата уж да се приспя, не става и отново ставам да изпуша една цигара с поредната чаша вино и пак пред компа. Само дето там също нищо интересно.
Този харесал поста на онази, която лайкнала картинката на друг, а поредния е изтипосал няколко сърчица, на които онази е отговорила с няколко озъбени усмивки. Да паднеш направо – щур купон се вихри с емотиконки. Скролваш надолу и следват диети, чудеса как да направиш нещо си за нищо време и средства.
Пускаш някое тъпо изречение, което след няколко минути се обгражда с усмивки, лайкове и искрено съчувствие от тъжни емотки. Аха, взел си участие в разговора, социализирал си се. Само дето не ти става по-хубаво или по-интересно.
В крайна сметка за това е социалната мрежа: да споделиш, а други да те лайкнат или да ти се озъбят. Това също е начин на живот. Тъжен, но все пак живот. Така си мислиш, че живееш и участваш в живота на другите.
Гледаш снимки на градове, пустини, морета, плажове и секси мъже и жени, които дори тези които са ги шернали не знаят защо са го направили. Може би и те чакат някой да им обърне внимание, да ги забележи.
Това, социалната мрежа, е велика работа. Участваш в измислен живот с измислени преживявания. Тъпо, но си част от общата тъпотия, която ти дава някакво самочувствие, че живееш и водиш социален живот.
Разгледал си всичко, лайкнал си нещо си, споделил друго – само дето още не ти се спи, а нямаш какво да правиш. Книгите са прочетени, задълженията за дена изпълнени, графикът за утре – написан.
Е, какво друго ти остава освен да напишеш и отново споделиш чувствата си с друг вид социална мрежа. С надеждата някой да те прочете и да се съгласи с теб или да ти тегли майната.
Това, социалният живот и контакт са велика работа, само дето да бяха истински.


Публикувано от aurora на 07.07.2014 @ 09:36:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Mouse

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 02:25:38 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Самота .... в социалната мрежа" | Вход | 3 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Самота .... в социалната мрежа
от iren5 на 07.07.2014 @ 10:37:29
(Профил | Изпрати бележка)
Мдаааам... може и така да е... може и да не е така...
Самотният човек е самотен навсякъде! И с всички! Очакването, че нещо и някой ще осмисли живота ти...хм...? Щастието и пълнотат е въпрос на личен избор и нагласа. Няма нищо общо нито с успехите, нито с броя познати. Каквото излъчваш - това привличаш. А социалната мрежа, както и самият "не виртуален" живот е място за срещи. Намираме това ,което търсим.

Днес си седя пред компютъра леден
откъм емоции денят ми е беден...
Непознат от стъклото ме гледа.
Може би вижда душата ми бледа?
Разни въпроси в главата въртя,
явно имам нужда да ги споделя...
Ала отново ЧОВЕКЪТ отсреща
с други въпроси прави ми среща.
Някога бърка малко в душата...
Е, това са на Интернет времената.
Днес ще се смея, утре ще плача,
но от живота не ще се оплача.
ЧОВЕК непознат ме леко поглежда.
Какво от това - не е лъч на надежда.
Днеска отново нещо си пиша,
утре не знам как душата ще диша.
А непознатият може без време
утре на другаде да поеме.
Интернет си е ежедневие,
явно за някой - добро попадение.
Но каква е ролята на виртуала?
Живот или някаква забава?
Истински живот не е,
добре е всеки да го разбере.
Аз искам човека до мен да прегърна,
на децата си повече внимание да обърна.
А всичко, което бушува в душата,
изливам го като непозната...
Така е - може би грозно звучи,
ще бъде друго, ако няма кой мен да търпи.
Хайде, признавам - в това ежедневие
ЧОВЕКЪТ отсреща е добро попадение.


Re: Самота .... в социалната мрежа
от angar на 07.07.2014 @ 11:00:07
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Много пушиш, Ана!
И много вино пиеш - ще си развалиш здравето.
Не стой толкова в "социалната мрежа".
Избягай от тази скука.
На интересния човек и сам не му е скучно.

Много вярно е написаното от тебе. Така е, и всеки го осъзнава, но след като е пропилял доста от живота си в нея. То е като шарката - човек трябва да я преболедува. Някои за по-дълго, други за по-кратко.


Re: Самота .... в социалната мрежа
от divcviat на 07.07.2014 @ 19:08:44
(Профил | Изпрати бележка)
Ще ти дам идея.Имам едно колело в повече.
Като ми писне навъртам 5,10км. или го паркирам пред блока,сядам на една
изтърбушена пейка и се заяждам с кварталните бабички.Те са зли обаче това
разтоварва.ПОЗДРАВ!

Имам и други идеи!