автор: tzvetcomarinov

- Какво? - изумен от току-що чутото, професор Брукс се наведе рязко напред. Още малко ако беше продължил и щеше да падне от стола. - Искате да кажете, че хлапето е направило опит за изнасилване?
- Точно както го чуваш - повтори троснато другият, защото не можеше да проумее, как някой не вярва на думите му. - В нашата барака е. Драйзър каза да отидеш при него.
Обзет от изненадата, Саймър дори не се досети да попита какво е състоянието на доктор Нютън. Подскочи като изхвърлен от самолетен катапулт, а на вратата след сблъсъка, почти отнесе вестоносеца подире си.
Толкова желаният от него експеримент да види бял свят, прояви още една непредвидена в програмата черта на своя характер. Склонност към насилие над жени.
Растоянието до съседната барака бе кратко, а професор Саймър Брукс толкова много искаше да е по-голямо. Желаеше да върви още повече и мисли над онова, което сега му трябва толкова много. Когато се въодушевяваше от своята идея, той нито веднъж не се запита, по какво ще прилича неговия изкуствен хомо сапиенс на обичайните. Вълнуваше го единствено, ще успее ли по някакъв начин да съкрати цели еволюционни периоди и как те ще се понесат от новия организъм. Още и това, ориентира ли се сполучливо и с лекота към съвременните реалности, как вътрешно ще ги асимилира и възприеме. Какво ще бъде отношението му към срещаните в ежедневието дадености. Амбициран да види на всяка цена живот, създаден по изкуствен начин, той нито веднъж не бе помислил. Как ще възприема подобните и останалите живи същества, които среща.
Искаше да разсъждава, а не разполагаше с никакво време. Широко е отворена вратата и очаква неговите крачки. Направи ги, за да види гледка по която не знаеше как да реагира.
На един от столовете седеше вързан през гърдите като току-що заловен престъпник, неговия човек. Учестеното дишане и червенината по шията казваха, че до скоро с него е имало някаква борба. Неравностойна разбира се, но в която неговият човек още не иска да се примири с резултата. Рамената и ръцете му потрепваха в ясно желание да се измъкнат. Подценяваха съвсем видимо, здравината на опасалото ги неколкократно през облегалката въже. Драйзър повече от другите в охраната беше наясно с проекта, но щом с негово участие или съгласие са опаковали така хлапето, работата наистина е стъпила в пространство с неконтролирани граници.
Професорът срещна очите на главния тук на острова, но в тях не прочете нищо. Видимо там очакваха неговото решение, а той самият не може да го избере. Най-лесно изглежда сега е, да се върне обратно в лабораторията. Милилитри успокоително с инжекция и ще решат сегашния проблем. Буйството веднага ще изчезне, а момчето поспи няколко часа до пълното си успокоение. Като медик изгаряше от желание за друго. Повече да разбере по състоянието на завързания хлапак и едновременно усещаше, че е безпомощен да го направи. Трябваха лекари с различна от неговата специализации. Отсъстваха в момента, а беше немислимо и да ги очаква в следващите няколко полезни часа. Чувстваше се по същия начин, когато хранителния бульон упорито не се подчиняваше на неговите разсъждения и опити.
Пит Драйзър недвусмислено подсказа, че няма до безкрайност да чака мисленето в учената глава.
- Ти си свободен.
Казаното и без никакви уточнения се разбра за кого се отнася. Мъжагата с видимо желание напусна стаята, но така пропусна да види стрелите в очите на хлапака. Които се насилваха, непременно да се забият в неговия широк гръб. Беше участвал в оная неравна схватка при скалите, а вързаният изръмжа тихо преди да млъкне. Изглежда се споразумя негласно с другите двама, че сега тишината е най-полезна и за тримата дето са вътре в стаята.
А те бързо се отказаха от решението си.
- Професора, може ли да поговорим навън? - попита шефът на охраната с тон в който трудно може да се намери изход за отказване. Отправи поглед към завързания, който можеше да означава единствено - "Не се опитвай да правиш номера, защото ще ти излязат през носа".
Увлечени в своето и двамата мъже изпуснаха зениците в очите на момчето. След влизането на професор Брукс, те не изпуснаха нито един жест, който направи доктора, а ушите му стояха напрегнати да уловят още първата негова дума.
Навън Драйзър беше направо цинично откровен.
- Професоре, не знам как ще проанализирате случилото се, нас то няма да развълнува чак толкова. Такива хора са ни особено необходими за работата.
Саймър Брукс още след последния звук се почувства така, сякаш някой го блъсна под душа с най-студената вода. Нотките бяха направо същите, като ония, дето никога няма да изчезнат от главата му. Изречени на палубата, когато яхтата плуваше към острова. Пит Драйзър говореше твърдо и категорично, а той се опитваше да отгатне мига. В който приказките ще свършат и ръцете ще прехвърлят тялото му през перилата да храни акулите в океана.

Цветко Маринов