автор: apostola

Във синия небесен свод-
облаци със бели ризи.
Всякога са те на ход-
движат винаги без визи.
Господ често ги гълчи
за раздърпаните ризи.
Всеки облак си мълчи,
но си има и капризи.

Хваща ги на Господ яд,
че той от тях е недоволен.
Този долен земен свят
от какво ли не е болен.

И в избрания момент
облаците потъмняват.
Даже не по регламент
те със дъжд ни наводняват.

Господ даже с гръм реве,
с мълнията се усмихва.
Облаците той зове
адът земен да не стихва...