автор: ladyinblack

На този ден не знам какво му има?
Но щедрост неочаквана донесе -
с умивката си - тъй неустоима
и с погледа си - шеметен и весел.
И този свят, от скоро променен е-
безкрайно мил, спокоен и различен.
Навярно поотдъхва си от мене,
просторите прегърнал като птиче.
Не знам дали е полъхче надежда
или е примиреност благолика.
Но пъзелът изящно се подрежда,
щом фигурките лика са-прилика.
Сега ще слея земните клепачи
с мълчаната вода на самотата.
От много красота ще се разплача
и оживея в песен неизпята.