Сутрин преливам в теб с усмивки
и оцветявам в розово минути,
така безгрижни и щастливи,
че не би разбрал
как сълзите нощем се стичат,
напук на розовия смях.
Сутрин преливам от облаци бели,
чиста и нереално щастлива,
събличам сънища и галя извивки,
не би разбрал-
как сълзите нощем ме прегръщат,
за да не бъде светът ми чисто бял.
На ъгъла
денят ми неизплакан ме изчаква
да заключа входната врата,
знае, знае,
назаем не мога да ти дам ключа.