В дворците на лятното време
ти си слънчева принцеса,
радост над тъгата се въззема
и е необратим процеса.
Голо е твоето тяло,
стъпило върху морската пяна,
където синьото става на бяло
и се разбиват вълни от измяна.
Ветровете са в тоите дрехи,
разнасяни над морето,
крясък, пронизва греха,
и ти си чайка в небето.
Дребните твои грижи
са разпръснати стъкълца,
песъчинки греят по плажа
като хиляди малки слънца.
И с живот повече от всякога,
те изпълва света,
който едва ли сега
оценяваш сама.
И жива повече от всякога,
ти изпълваш мига,
за който след време понякога
ще се сещаш сама.
В дворците на лятното време
е пиршеството на Младостта,
за която няма проблеми,
освен Любовта.