автор: sav11

Елеонора беше паднала на колене и мислите й се движеха хаотично, като като изгубени атоми в безкрайният космос и се чудеха накъде да поемат.
Тя беше зодия хамелеон. Разбра го, когато за първи път видя хамелеон и научи как той сменя цветът на кожата си, за да се слее с околната среда и да остане незабелязан. Непривично за една жена. Жените обикновено искат точно обратното. Да бъдат център на внимание. Всъщност и това не е съвсем вярно. Понякога искат да са център на внимание, понякога не искат, мненията и желанията им се менят, като посоките на вятъра.

Но на Елеонора, зодия хамелеон, много често й се случваше да се чувства, като захвърлена в дъгата и това я объркваше, защото не знаеше, кой точно цвят да приеме.

Сега седеше и се молеше. Молеше се на всичко. На Бог, на звездите, на щастието, на късмета, дори и на дявола и на дядо Коледа. Всъщност един човек, който тя смяташе за мъдрец и беше срещнала случайно във виртуалното пространство й беше казал, че когато човек е сам и се моли на някого или нещо, то той всъщност се моли на себе си и иска да извика и намери своите си сили за да може да продължи напред.

На дявола. Защо се молеше и на дявола? Защото и той все пак е Божие творение и съществува благодарение на благоволението на Бог. А и за да се бориш срещу демони трябва да ползваш демонски похвати. Бог знае и ще прости.

Седеше под водопада. Водопада, далече в гората, който често използваше за да измие тялото и душата си от човешката и собствената си шлака. Водата се спускаше над нея от около два метра височина, чиста, изворна и непорочна. Водата на отмиването.

„Грешница ли съм, мръсница или лутаща се сянка, като всички останали, които търсим себе си и щастието?!“ - питаше се тя. Но защо пък да съм грешница? Има милиони по-грешни от мене, дето не им пука, а и на всичко отгоре не се смятат за грешни. Всяка мислеща система дава положителна оценка за себе си, за да може да съществува. „

„А може би просто минавам през Божите изпитания? „ „Кой дърпа конците на живота ни? Колко зависи от нас и колко от Съдбата и Бог? Защо живота е несправедлив?

- Защото хората никога няма да бъдат еднакви, нито на външност и красота, нито на ум и възможности. А има и още нещо, прищявките на съдбата. Тя се забавлява с нас хората. Ние сме й като виртуална игра в компютъра – това я учеше старата. И още нещо, над всичко стоят страстите, алчността и похотта. И запомни, този свят не се управлява от добрите, учените, творците и създателите. Този свят се управлява от злите, алчните, подлите и безскрупулните. Избирай марионетка или кукловод.

Водата се стичаше бързо и хладно по настръхналите й гърди и стегнатите й бедра. В тези минути не трябваше да мисли, но отделни епизоди се прокрадваха подло в съзнанието й, като стряскащ писък от филм на ужасите.

И ето тя е почти на седемнадесет, влюбена в баткото по-голям от нея с две години. Пичът със спортна кола и богат татко по който въздишат всички момичета.

Определено повечето момичета не се замисляха много, когато им предложеше да излязат с него. Знаеха, че ще преспи с тях и ще ги замени за следващата красавица изпречила се на пътя му, но силно се надяваха да го впечатлят и зашеметят със сексуалните си умения, така че той да стане сексуално зависим от тях. Но мъжкарят беше хищник. Вземаше скалп след скалп и въобще не се занимаваше със сантименталности.

Покани я на хижата край езерото. Вечерта бяха сами. Вино, свещи, милувки и бурен секс. На сутринта дойдоха трима негови приятели с три момичета.