1.
И утре пак ще дойде ден.
С дъха на Пролет
ще дойда аз при теб.
Ти, който знаеш езика на звездите
и другаруваш с тях,
ще ме посрещнеш
с топъл хляб и сол,
в нозете ми ще разлееш
небесен огън
и над Рожен ще ме вдигнеш на ръце.
Родопа в зелената си светлина
ще ни обгърне
и в буйните си бисерни потоци
ще ни къпе.
В дъхтящото си на билки и смола обятие
ще ни люлее...
Перелик и Снежанка ще ни милват
И омагьосани с песните на Орфей
ще литнем...
Ще избухнем в Слънце.
И утре пак ще дойде ден,
който от днес започва!...
21.04.2014
2.
Сто години ще пътувам към тебе.
Плевели, избуяли от предателства,
злоба и завист, ме спъват...
Плевели отсякъде никнат
и покълват.
И земетръси ме люлеят...
Сто години ще пътувам към тебе...
Ще ме чакаш хиляда?!
Звездоброецо от планетата Любов,
времето бързо се търкулва...
Искам само да потъна
в прегръдката ти
и да присъствам светло
в Деня ти.
Вече си литнал към мене?
Ще успеем ли да се срещнем
преди залез?
- Ще се справим!...
25.05.2014
3.
Родопа във вълшебната си люлка ме люлее
и бди над моя сън.
Потоците й бисерни целуват челото ми.
Зелената й тишина вибрира във косите ми...
по тялото ми.
А топлият южняк благоухания
на смола и билки ръси.
Към мен пристъпваш тихо.
Шептиш ми нежно:
„Латинка-Златна Чиста,
позволи ми да дишам въздуха ти.
Безсмъртниче любимо!”
Думите ти звучат като лирата на Орфей,
молитвено.
Помилвах те...
Звездоброецо, усмивката ти е
с цветовете на дъгата.
По лицето ти звездички бели чуруликат...
Светиш!...
От тембрите на чановете се събудих.
И цялата Вселена с ехото запя:
„И утре пак ще дойде ден,
който от днес започва!...”
10.06.2014
Автор: Латинка-Златна, Ловеч