автор: sliver

Не вярвам в случайности.
Само в чудеса.
И ей така,
телефонът иззвъня.
Ти беше.
Не че вдигнах.
Бях ти изтрила номера,
а и ти сигурно вече имаше нов.
Знам само,
че беше ти.
Преди седем години
пихме нещо/не помня какво/
Ти вече беше свободен,
аз вече не.
Разминахме се за втори път.
За трети няма да позволя,
ако ще да горя и в ада
и в рая,
и сега!
Само на теб мога да споделя
за онова,
дето ме мъчи от сто години
не самота
и другото,
знаеш,
от пепелта дето възражда се,
любовта.
Водка, водка, водка беше, да,
сещам се.
За последен път прегръщах те.
Бяхме приятели по неволя,
отшелници по наша воля.
А можехме да бъдем огън
без пепел
От онзи, вечният :)
И случваме се,
дали!?