автор: katbalu

Сутринта започна зле
мама кършеше ръце:
-Не го искам вкъщи! Неее!
То ще почне да расте!
Мъжо, тръгвайте обратно,
дай го някому безплатно,
пак в кутия го върни
с панделка я украси.
Четох - то е зла порода,
при това не е на мода,
холът вече се тресе,
виж – диваните яде

Ети припна от леглото:

-Мамо мое е! Горкото!
То е толкова добричко,
просто – много е самичко!
А освен това видях -
във кутия го е страх.
Виж го – няма си уши,
някой взел ги е, нали?
И опашката, и тя!
Колко ли боли това?
Нека само се наспи,
седмица го потърпи!
Аз ще готвя, ще го храня,
Ще му чистя, ще го бавя.
И ще го дресирам лесно!
Зная как да стане! Честно!

-Е, добре! Щом вий сте трима
и сте станали дружина,
ще ви дам петдевен срок,
да му търсите пастрок.

Тъй приключи този спор -
тримца дадоха отпор
и горкичката жена,
в стаята си се прибра.

автор: Екатерина Митева
27. 06. 2014